Арменските власти “нямат намерение или желание” да арестуват руския президент Владимир Путин по заповед на Международния наказателен съд (МНС), въпреки ратифицирането на Римския статут, каза заместник-председателят на арменския парламент Акоп Аршакян, цитиран от Руската служба на Би Би Си.
На 24 март Конституционният съд на Армения призна задълженията, заложени в Римския статут на Международния наказателен съд (МНС), за съответстващи на конституцията. Преди това тези задължения бяха ратифицирани от парламента на страната, което сега означава незабавното им влизане в сила.
Теоретично това означава, че по време на евентуално посещение в Армения руският президент Владимир Путин и детският омбудсман на Русия Мария Лвова-Белова може да бъдат задържани във връзка с издадена заповед на МНС за ареста им.
Въпреки това, Аршакян в интервюто с опростени думи, без директно да споменава нито Путин, нито МНС, посочи, че “решението на Конституционния съд не намира никого за виновен по никакъв въпрос и не изисква стъпки за арестуване на никого”.
“Още днес подписахме споразумение с друга държава, според което Римският статут няма да засегне двустранните ни отношения. Такова споразумение може да има и с Русия. Но това е само един от вариантите. Има и други варианти. Едно нещо е ясно: чухме опасенията, изразени от Руската федерация, и смятам, че ще можем да гарантираме, че прилагането на по-нататъшния процес, свързан с Римския статут, няма да навреди на стратегическите отношения между Армения и Русия”, каза той.
Международният наказателен съд издаде заповед за арест на Путин и Лвова-Белова на 17 март. В изявлението му се посочва, че те “се предполага, че са отговорни за военни престъпления, свързани с незаконното депортиране на население (деца) от окупираните територии на Украйна на територията на Руската федерация”.
Припомняме, че Армения е съюзник на Русия в Организацията на Договора за колективна сигурност (ОДКБ), както и е член на Евразийския икономически съюз. На територията на страната има голяма действаща руска военна база, а руски сили трябва да гарантират мира в Нагорни Карабах. Същевременно у властите в Ереван остана горчив привкус от отказа на Москва да се застъпи за своя съюзник в конфликта с Азербайджан за Нагорни Карабах или поне да предостави по-модерни оръжия.
Премиерът на Армения Никол Пашинян, когато дойде на власт минаваше за прозападен лидер, но с времето той макар и неохотно се върна в орбитата на Москва. Пашинян посети Москва през месец март и се срещна с руския президент, след възникналото напрежение в Нагорни Карабах.
