Да оцелееш в дом за изоставени деца е изпитание на волята, духа и физиката. Преживелите този ад, който дори Данте Алигиери не е имал фантазията да опише в едноименното си произведение, живеят със спомени, които нито едно дете не би трябвало да има. Не е тайна, че в тези домове насилието е ежедневие, а гаврите са нещо напълно нормално и дори незабележимо. А обществото многострадално кима, но бърза да забрави за съществуването на тези места, в които децата не са деца, а жертви на системата.
Днес Ви срещаме с 21-годишната Арша Йорданова – бивш възпитаник на детските концлагери, които наричахме „Домове за деца“.
„Бях пребивана, унижавана и системно малтретирана от по-големите деца. Възпитателите и лелките знаеха, какво се случва, но си затваряха очите“, започва своята изповед Арша, която не крие сълзите си, когато спомените за тормоза започват да изплуват. Днес Арша е майка на 5-годишно дете, но преди това е имала и друго дете, които губи в болницата заради лекарска грешка или насилие.
Разказва, че насилието е било част от нейния живот – тормозът е идвал, както от другите деца, така и от възпитателите в институциите. Изоставена от родната си майка до кофата за боклук, на произвола на съдбата и на милостта на държавата. Милост, която е по-жестока и от смъртта. Арша е родом от София, баща ѝ е иранец и все още живее в родината ни.
„До 7-годишна възраст живях в дом за сираци, а след това бях осиновена. На 13 години обаче напуснах дома на моите осиновители. За детството си мога да кажа, че не е по-различно от това на хилядите други мои връстници, които живяхме в домовете за сираци. Побоища, глад, малтретиране. Това, което дават по медиите, че се стараят да се грижат за децата – далеч не е истина. Аз лично съм била тормозена, както от възпитателите в дома, така и от социалните работници. Бита съм не веднъж, не само аз, но и всички останали деца“, казва още младата жена.
Единият от домовете, в които Арша е живяла е „Вяра, Надежда и Любов“. Именно възпитателите от този „дом“ са разкрили на момичето, че е било намерено в кофа за боклук.
„По-късно разбрах, че моята биологична майка е ровила в кофите, за да търси храна. Били сме гладни с моята сестра и моя брат. Майка ни не е имала възможността да ни изхрани. Отделно от това е упражнявала насилие над нас, а баща ни не е имал възможността да ходи на работа само защото е трябвало да ни пази от собствената ни майка. Той ни е пазил, за да не бъдем тормозени“, продължава разказът си Арша.
След като биват отведени в социална институция, се правят многократни опити да се свържат с майката на намерените в кофата за смет деца. Това обаче е изключително трудно начинание, особено като се вземе под внимание факта, че биологичната майка е с криминално минало. „Майката“ толкова не се е интересувала от децата си, че дори не се явява на делата, за да се откаже от рожбите си. Съдът е принуден да прехвърли правата върху Арша на нейните осиновители.
„Влизайки в дома – виждаш десетки изтормозени детски лица. Изстрадали и уплашени. Имам един спомен, който ще нося със себе си цял живот. Бяхме набедени, че с брат ми сме откраднали шоколадче, което е било дарение за Великден. Бяхме набити и наказани. Истината е, че децата в домовете са ничии деца. Те са на никой. Те са в сивата зона. Ние нямаме родители. Нямаме мама, нямаме тате – чувстваш се никой, чувстваш се отхвърлен, не се чувстваш достоен, че си жив. Това е. Там си никой. Най-ужасният ми спомен от домовете е един зверски побой от страна на една от възпитателките. Беше ме хванала за краката и ме размята из помещението. В злобата си ме удари в ръба на шкаф. До днес имам белег“, споделя Арша.
Децата не се оплакват, не споделят. Те знаят, че няма кой да им помогне, защото са в дом, а в дома насилието е част от живота.
„Съдбата не си я определяме ние, не я избираме сами. Не избираме родителите си. Преживяното в този дом ме направи по-силен човек. Изграждаш се като личност. Моята история от детството и това, че съм била ничие дете е в основата да съм това, което съм днес. Аз тръгвам от дом за сираци, но оцелявам и стигам далеч“, казва още Арша.
Цялата история, очаквайте в следващия епизод.
