“Надеждата е, че ще започне разговорът по възможните промени в Конституцията, които се очакват от обществото, от европейските партньори. Основните политически сили имат концепция за реформи, ДБ беше внесла самостоятелен проект за конституционни промени в 45-ото Народно събрание. Надявам се Комисията по конституционните въпроси да е форумът, в който дебатът да се развива“.
Това каза пред БНР депутатът от ДБ Атанас Славов, който оглави парламентарната Комисия по конституционни въпроси.
Славов посочи, че ще свика комисията при първа възможност – най-късно през другата седмица, като ще представи план за работа, който включва още по време на първите заседания да бъдат оповестени основите идеи за реформа, да се проведат консултации с неправителствени организации, с гражданското общество, с академичната общност.
“Всички органи на съдебната власт, заинтересованите страни в процеса, ще имат възможност да представят становищата си в комисията. Комисията няма да става свидетел на пиар кампаниите на една или на друга институция, включително и на главния прокурор“, увери той.
Атанас Славов заяви също, че големият въпрос за отговорността на главния прокурор не може да бъде трайно решен без промени в Конституцията.
“Отговорността на главния прокурор е по-широк въпрос. Отговорност по силата на Конституцията може да се търси и за системни нарушения на задълженията, на етичния кодекс, за уронване на престижа на съдебната власт. Има множество хипотези и вероятно биха били по-чести хипотези на нарушения, които не изискват наказателно разследване. За тях би следвало да има работещ механизъм за освобождаване на главния прокурор – нещо, което не може да стане без промени в Конституцията“, обясни Славов.
Той каза още, че срещи с главния прокурор би могло да има в институционален формат – в рамките на комисията и определи като притеснителено това, че първата институционална среща на партии, които искат да управляват, е с главния прокурор.
Като преподавател по конституционно право Славов коментира темпото, което президентът задава около опитите за сформиране на правителството: “Надявам се да бъде формирано редовно парламентарно управление в този парламент, защото иначе виждаме съществено отклонение от конституционния модел, в който служебните правителства трябва да са краткосрочни, а парламентът да е с дълъг мандат. Властта, която концентрира президентът през служебните правителства, е извън конституционния стандарт. Такава е политическата реалност. Виждаме гъвкавостта на конституционната процедура. В предишни парламенти президентът забързваше процедурата и се стигаше до невъзможност да се състави правителство. Сега виждаме максимално разтегляне на процедурата. Това е позволено от Конституцията. Но е недопустимо служебното правителство и президентът да ерозират доверието в парламента.”
