Православната църква днес почита Атанасовден. В народните вярвания Св. Атанасий е представен като властелин на снеговете и ледовете. Вярва се, че на този ден Св. Атанасий съблича вълнената риза, облича копринената и отива в планината, за да прогони зимата.
Атанасовден, както и предхождащият го Антоновден, се почита като празник на ковачи, железари, ножари и налбанти, а заедно с това и като празник срещу чумата и шарката.
За омилостивяване на болестта се пекат питки, които се надупчват с вилица, за да не се “надупчат” децата от шарка. Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
На Атанасовден се заколва черно пиле или кокошка, което се приготвя с ориз и се раздава на съседи и близки против болести. Перата се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
В някои райони на страната моми и ергени излизат на поляните, връзват люлки, люлеят се, пеят и играят хора.
На Атанасовден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Наска, Нася, Наско Танас, Таньо.
