Азиатските престъпни синдикати зад индустрията за киберизмами за милиарди долари се разширяват в световен мащаб, включително в Южна Америка и Африка, съобщава “Ройтерс”.
В доклад на ООН се посочва, че контролът в Югоизточна Азия не успява да ограничи дейността им.
Престъпни мрежи, които се появиха в Югоизточна Азия през последните години, откривайки обширни комплекси, в които живеят десетки хиляди работници, много от които са жертви на трафик и са принудени да мамят жертви по целия свят, са се превърнали в сложна глобална индустрия, отбелязва Службата на ООН по наркотиците и престъпността (UNODC).
Въпреки че правителствата в Югоизточна Азия засилиха репресиите, синдикатите се преместиха и извън региона и е настъпило “потенциално необратимо разпространение, като престъпните групи имат свободата да избират и да се местят според нуждите си“.
“Разпространява се като рак“, заяви Бенедикт Хофман, действащ регионален представител на UNODC за Югоизточна Азия и Тихия океан. “Властите го третират в една област, но корените никога не изчезват – те просто мигрират“.
Според консервативните оценки има стотици големи ферми за измами по света, генериращи десетки милиарди долари годишни печалби. Агенцията на ООН призова страните да работят заедно и да засилят усилията за прекъсване на финансирането на бандите.
“Регионалната индустрия за киберизмами изпревари други транснационални престъпления, като се има предвид, че е лесно мащабируема и може да достигне до милиони потенциални жертви онлайн, без да е необходимо да се пренасят незаконни стоки през границите“, отчете Джон Войчик, регионален анализатор в UNODC.
Само Съединените щати са отчели над 5,6 милиарда долара загуби от измами с криптовалута през 2023 г., включително над 4 милиарда долара в т.нар. “клане на прасета” или романтични измами, често предназначени за изнудване на възрастни и уязвими хора.
През последните месеци властите в Китай, откъдето произхождат много от бандите, както и Тайланд и Мианмар поведоха репресии срещу измамни операции в беззаконните райони на тайландско-мианмарската граница, като Тайланд прекъсна електрозахранването, горивото и интернет доставките в райони, където се намират измамнически комплекси.
Синдикатите обаче се адаптираха, прехвърляйки операции между “най-отдалечените, уязвими и недостатъчно подготвени части на Югоизточна Азия“, особено в Лаос, Мианмар и Камбоджа, и извън тях, експлоатирайки юрисдикции със слабо управление и високи нива на корупция, отчита ООН.
Набезите в части от Камбоджа, където индустрията е най-видима, “доведоха до значително разрастване в по-отдалечени места”, включително западната провинция Ко Конг на страната, както и в райони, граничещи с Тайланд и Виетнам, допълва се в доклада.
Говорителят на камбоджанското правителство Пен Бона ксъобщи, че страната е сред жертвите на индустрията за киберизмами и се е ангажирала да се бори с нея.
Правителството наскоро създаде ad hoc комисия, председателствана от министър-председателя Хун Мане, за да се справи с проблема чрез укрепване на правоприлагането, разработване на законодателна рамка и увеличаване на сътрудничеството с партньорските страни и ООН, допълни той.
Синдикатите са се разширили и в Южна Америка, като се стремят да подобрят прането на пари и банковите партньорства с южноамериканските наркокартели.
Те все повече установяват операции в Африка, като Замбия, Ангола и Намибия, както и в Източна Европа, като Грузия.
Освен това бандите бързо диверсифицираха своята работна сила, набирайки хора от десетки националности, отбелязва ООН.
Граждани на повече от 50 държави – от Бразилия до Нигерия, Шри Ланка и Узбекистан – бяха спасени по време на неотдавнашните операции на границата между Тайланд и Мианмар.
Международната общност е в “критична повратна точка”, предупреди Агенцията на ООН и подчерта, че неуспехът да се реши проблемът, ще има “безпрецедентни последици за Югоизточна Азия, които отекват в световен мащаб”.
