Медийните канали, на които българите имат най-голямо доверие, са телевизията (53%) и интернет (44%). Това показва проучване на Евробарометър, проведено между 12 и 18 февруари 2021 г.
Най-ниско пък е доверието в печатните медии (30%).
В сравнение с гражданите на ЕС (19%) е близо два пъти по-вероятно българите да се доверяват на информация в социалните мрежи (38%). Като цяло нагласите на българите към местните медии са по-малко положителни в сравнение с тези, наблюдавани на средноевропейско равнище.
Малко повече от половината българи са на мнение, че медиите в страната предоставят достоверна информация (55%), докато на равнище ЕС този дял е близо две трети (62%).
По отношение на плурализма българите, които споделят мнението, че медиите предоставят разнообразни гледни точки и мнения, е сравнително висок (64%), но отново е под средното равнище за ЕС (70%). В сравнение с гражданите на ЕС (43%) българите (36%) са по-малко склонни да вярват, че информацията в медиите е свободна от политически или търговски натиск.
54% от българите декларират, че се натъкват по-рядко на недостоверни или фалшиви новини (средно за ЕС – 71%). Сънародниците ни са по-малко склонни да гледат на недостоверните или фалшиви новини като на сериозен проблем за страната (България – 63%, ЕС – 76%) или за демокрацията изобщо (България – 74%, ЕС – 82%).
Делът на българските граждани, които считат себе си за информирани относно европейските политически въпроси е малко повече от една трета (36%). В това отношение България не се отклонява значително от средната тенденция в ЕС (40%).
Основните канали, от които българските граждани научават новини за европейски политически въпроси са телевизията (85%) и интернет (58%). Сред европейските граждани се наблюдава сходна тенденция, като единствената отчетлива разлика е, че в сравнение с тях българите е по-малко вероятно да получават новини за европейски политически въпроси от печатните медии.
По отношение на търсенето на информацията за политики и институции на ЕС, източниците, които българските граждани използват най-масово, са телевизия (59%), разговори с хора от обкръжението (34%) и социални медии (24%).
Когато европейските граждани (28%) търсят информация за политики на ЕС, е много по-вероятно да използват институционални интернет страници в сравнение с българите (9%).
По отношение на образа на ЕС в българските медии респондентите считат, че каналите, които в най-висока степен представят Съюза обективно, са интернет страниците (49%) и телевизията (46%), докато печатните медии се нареждат на последно място (34%). Тази нагласа вероятно се дължи на ниското доверие, което българските граждани имат в пресата по принцип.
