Сред българското общество се отбелязва принципна подкрепа за съдебна реформа, но и голяма част от българите не се смятат за достатъчно запознати. Почти еднакъв процент българи не искат да се сменя националния ни празник, както и да се позволява на хора с двойно гражданство за влизат във властта.
Тези основни изводи прави в лятно проучване “Галъп интернешънъл” в рамките на собствената изследователска програма на агенцията. Изследването е проведено между 3 и 11 август 2023 г. сред 807 души по метода “лице в лице”.
С уговорката, че на този етап данните носят по-скоро характера на хипотези, защото видимо липсва детайлна дискусия и запознатост, анализаторите открояват (от “Галъп” ги определят като “обществени инстинкти“) попътен вятър за съдебните промени.
Впечатление прави по-високото ниво на убеденост, когато става дума за промени, свързани с овластяване на гражданите или с реформи в съдебната система: 61,3% се съгласяват, а 12,2% не се съгласяват, че е добре всеки да има право да подава индивидуална конституционна жалба, т.е. всеки български гражданин да може да се обръща към Конституционния съд. Цели 49,7% не показват никакъв инстинкт за това дали е добре Висшият съдебен съвет да се раздели на две – съдийски съвет и прокурорски съвет. 35,5% са на този етап “за”, 14,8% са към момента “против”.
Ясна позиция има по отношение на главните прокурори у нас: 56,2% приемат най-общо намаляване на правомощията им, а 17,4% са против това. Останалите се колебаят.
По-високи нива на колебание и на отричане, когато става дума за намаляване на президентските правомощия. 29% са “за” да се намалят правомощията на президентите у нас при съставянето на служебни правителства, но 44,3% са “против”. Останалите не могат да формират мнение. Вероятно текущата популярност на президента оказва влияние, а следва да се има предвид също, че темите, свързани със съдебната реформа, са налагани от години на фона и на бездруго ниски нива на доверие към съдебната система, пишат още от “Галъп”.
Идеите за повече толериране на двойното гражданство в политическите институции явно също се натъкват на съпротива – 65% не са съгласни, срещу 17,5% се съгласяват. Останалите не могат да отговорят.
Сериозна съпротива среща идеята за промяна на националния празник. На първо четене не се вижда сериозна степен на противоречие в масовото съзнание между трети март и двадесет и четвърти май, а самата промяна на националния празник не среща почти никаква подкрепа. На въпрос кой от двата празника се харесва повече 33% назовават трети март, а 10,7% назовават двадесет и четвърти май, 48% са в “средната” опция от типа харесвам ги еднакво, но има и 2,4%, които не харесват нито един от двата празника. Останалите не могат да отговорят.
Както може да се очаква, сред големите електорати известни вариации има сред тези на ДПС и “Демократична България”, но в общи линии структурата на мненията не показва драматични разлики по електорати.
