До 2030 година депресията вече ще е първа причина за загуба на трудоспособност. За това алармираха експерти по психично здраве при представяне на барометър на депресията. Психологическите услуги у нас са изцяло частни и струват до 60 евро на посещение.
След излизането от психиатрия пациентът не може регламентирано да се насочи към последваща терапия и услуги за включване в обществото.
2225 легла в 12 психиатрии има у нас. Детските психиатрии са само 22. На един психиатър се падат 15 000 пациенти, става ясно от данните. Освен това пътят на пациента до психиатрията е сложен. Само три медикамента за шизофрения се поемат от държавата, а и в голямата си част хората с психични разстройства са неплатежоспособни.
6,2% от българите са с тежки депресивни разстройства. Това е основна причина за смърт във възрастта между 18 – 44 година, а е и десетата водеща причина за смърт в страната. Психиатричното здраве остава периферия у нас, според председателя на БЛС доктор Иван Маджаров. Според него представените данни са особено валидни в пъти при лекарите и медицинските сестри, които са били обект на агресия.
Според Михаил Околийски от СЗО все още не може да се постигне нужната промяна по отношение на психичното здраве. Няма здраве без психично здраве, категоричен бе той. По мнението му има достатъчно ресурси за инвестиции в психичното здраве. Нуждата от грижа за хората с психични заболявания станаха по-остри, а най-ранимите семейства са на хората с психични заболявания, смята Околийски.
Акад. Дроздстой Стоянов смята, че няма интерес в инвестиции в психиатрията. 380 от 400 психиатри са в напреднала възраст. Той не само иска да има стратегия за психично здраве, но тази стратегия да е работеща. Доктор Цветеслава Гълъбова вижда недооценъчност относно грижите за хората с психични проблеми. Нужно е адекватно финансиране на стратегията за психично здраве, а огромен проблем за болничната и извънболничната психиатрия е персоналът, по думите й.
Работим с най-качествените медикаменти в света, отчете Гълъбова, но изтъкна, че психиатриите у нас работят като приюти. 33 души живеят в болница ” Свети Иван Рилски”, а като пример тя даде пациент, който живее в психиатрията от 28 години.
Стратегията предвижда пациентите да бъдат изведени от болниците, да започнат да получават социалните услуги и да бъдат интегрирани. Доктор Захари Зарков от НЦОЗА обясни, че през първата година на КОВИД пандемията има намаление на търсенето на психологическа помощ заради стрес, но във втората година има ръст.
През 2021 се отчита ръст на консултации с невролози – 223 000 пъти е търсена консултация с такъв специалист. С 3-4% се е увеличила продажбата на успокоителни без рецепта и със 7% на тези, които са с рецепта, със 150% се е увеличило търсенето на консултация на горещия телефон за домашно насилие през първата година на пандемията.
