Драстичното покачване на цената на електрическата енергия, особено на свободния пазар, съсипва българската индустрия. Това заяви пред БНР председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев.
Той посочи, че от БСК настояват за поне 50% от цената, която е над пазарната, определена от КЕВР – 119 лева, да бъдат във вид на компенсации за стопанските потребители на свободния пазар.
Според него, ако ситуацията продължи и няма компенсация от страна на държавата, бизнесът е обречен на фалити.
От своя страна Еленко Божков – енергиен експерт и член на стратегическия съвет към президента, подчерта, че компенсации са напълно възможни.
По негови думи свръхцените водят до свръхпечалби.
Той обясни, че парите могат да се вземат от печалбата от дивиденти на АЕЦ “Козлодуй” и бизнесът да бъде компенсиран до март 2022 г.
Божков отбеляза, че при битовите потребители нещата ще изглеждат по-различно, освен ако не се преодолее възможното увеличение на цената на тока от януари догодина.
Той е на мнение, че ще бъдат необходими около 1,3 млрд. лева за компенсиране на бизнеса.
Според Митрев пък ще са нужни по-малко пари.
Шефът на БСК е категоричен, че има решения, които държавата може да вземе и да облекчи този шок в цените на тока. Бизнесът ще запази заетостта на хората, доходите им, а това щяло да намали инфлационния натиск. Като не можем да заплащаме енергията, това означава затворени предприятия, закриване на хиляди работни места, натоварване на социалната система, катастрофа за държавата, обобщи той.
Божков призова за незабавна промяна в управлението на Българската независима енергийна борса.
Според него важен момент е да се търси начин да се договори с ЕК отлагане на спирането и продължаване на живота на въглищната енергетика у нас.
България е саката откъм енергийна дипломация, категоричен бе той.
От своя страна Митрев заяви, че трябва да си отговорим ясно на въпроса дали сме част от зелената сделка.
“Ако сме, с какво и кога компенсираме този недостиг на енергия, на каква цена, с какво ще заместим тези мощности като енергия, с какво ще заместим работните места, с какво ще запазим своята относителна енергийна независимост. На тези въпроси трябва да се отговори с мислене, със стратегия, със срокове, с финанси насреща“, подчерта той.
