1.6 евро, плюс данъците по делата, е осъдена да плати България на Симеон Сакскобургготски заради налагането на мораториум върху използването на горски земи. От съобщение на Европейския съд по правата на човека в Страсбург става ясно, че делото е по наложените ограничения за прехвърляне и търговска употреба на собственост, наложени през 2009 година.
В началото на септември 2021 г. Симеон Сакскорургготски и сестра му Мария-Луиза Хробок осъдиха България в Страсбург заради мораториума върху горите им, наложен през 2009 г., с който правителството наложи забрана семейството да се разпорежда с тях и да ги използва до приемането в сила на специален закон.
Приема се, че е нарушена конвенцията за правата на човека, която защитава собствеността. Съдът постановява още, че е нарушено правото на справедлив съдебен процес, тъй като мораториумът не е можело да бъде обжалван. Действията на българските власти са поставили непропорционална индивидуална тежест върху Сакскобургготски и сестра му, се казва в мотивите на съда.
ЕСПЧ има присъда и по второ дело, заведено от Лютви Местан срещу България. По него съдът единодушно е приел, че България е нарушила правото на изразяване, залегнало в Европейската конвенция за правата на човека.
Съдът постановява, че България трябва да плати на Местан 1200 евро за неимуществени вреди и 3200 евро за разходи и разноски.
Делото се отнася до наложена административна глоба срещу ръководител на политическа партия, подкрепяна обичайно от избиратели от турски етнос. Глобата е била наложена заради това, че като кандидат на българските парламентарни избори през 2013 г. Местан е говорил на турски език по време на предизборната кампания. Според българските власти той е нарушил Изборния закон, който предвижда абсолютна забрана за използването на всеки език, различен от официалния (българския) в предизборната кампания.
Според съда въпросната забрана не съответства на целите, описани в българската конституция и определя като ненужна намесата в упражняването на правото на свобода на изразяване на жалбоподателя. Разпоредбата е била критикувана и от Венецианската комисия към Съвета на Европа и от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, според които ограниченията лишават малцинствата от възможност за ефективно участие в обществените дела чрез избори.
