Европейските институции се готвят за приемането на България и Румъния в Шенген още през тази година. Това съобщиха източници на EURACTIV България от дипломатическите среди в Брюксел, българския парламент и правителството.
Посочва се, че влизането на двете страни в зоната за свободно пътуване на този етап може да се смята за сигурно.
Предварителният план е приемането в Шенген да стане на два етапа – първо за контрола през летищата през октомври, а на 1 януари 2024 г. трябва да получим и пълноправно членство с премахване на сухопътния граничен контрол.
Източници в София твърдят, България има сериозни шансове да постигне пълноправното членство в Шенген още през октомври, стига да окаже дипломатически натиск и покаже желание за продължаване на реформите.
Допреди месец най-голямата пречка пред влизането ни в Шенген беше съпротивата на Нидерландия. Правителството на Марк Рюте обаче е сигнализирало, че оценява усилията на българския парламент и последните четири правителства за започване на реална съдебна реформа с въвеждането на механизъм за независимо разследване на главния прокурор.
Досегашният обвинител номер едно Иван Гешев, който нямаше особено добра слава в европейските институции, стана първата жертва на новото законодателство, след като преди две седмици беше отстранен от поста. Според ЕС това също е добър резултат от реформата, като се очаква прочистването на съдебната система да продължи.
Отбелязва се, че приетата до момента съдебна реформа е започнала с усилията на служебните министри на правосъдието Янаки Стоилов и Иван Демерждиев, които поискаха дисциплинарното уволнение на Гешев. Последва първият проект за реформа на правосъдния министър в кабинета “Петков” Надежда Йорданова, която също внесе искане за освобождаване на Гешев. Нейните усилията бяха продължени от служебния министър Крум Зарков, който внесе в парламента финалния пакет, станал известен като “Крумовия закон”.
Настоящият правосъден министър Атанас Славов продължава да следва същата реформаторска линия, а декларацията е, че има мнозинство дори за конституционна реформа.
Втората голяма причина за предстоящото членство на България в Шенген е изборът на редовно проевропейско правителство в София с подкрепата на ГЕРБ и ПП-ДБ, които възнамеряват да ревизират политиката на Румен Радев към Украйна.
Европейските партньори на страната се надяват, че постигането на тази голяма външнополитическа цел ще спомогне за преодоляването на политическата криза в България.
През юли Европейската комисия ще публикува специалния мониторингов доклад за състоянието на върховенството на закона и борбата с корупцията у нас, който се пише по настояване на Нидерландия.
Въпреки че възраженията на Австрия за разширяването на Шенген на фона на бежанската криза не са отпаднали, се очаква Виена повече да не спира двете балкански държави, ако остане единствената страна в ЕС, която е против.
Следващата голяма цел на българските институции е влизането в еврозоната от 1 януари 2025 г.
През декември миналата година членството на България в Шенген беше блокирано от Австрия и Нидерландия. Румъния бе спряна само от Австрия, а единодушно от януари Хърватия стана пълноправен член на зоната за свободно придвижване.
Нидерландия поиска от българските власти да докажат, че се борят с корупцията и не са отказали от съдебната реформа. Искания на Австрия изглеждаха далеч по-трудно осъществими, като австрийският канцлер Карл Нехамер дори поиска изграждането на нова ограда по границата с Турция, което обаче бе отхвърлено от Европейската комисия.
Няколко дни след блокирането на българската кандидатура за Шенген президентът Румен Радев коментира, че страната е поискала гаранции от партньорите в ЕС, че със сигурност ще стане член на Шенген през 2023 г., като посоченият краен срок за това беше именно октомври.
