България заема 58 място от общо 67 държави по конкурентоспособност за 2024 г. Страната отбелязва влошаване с 10 позиции в сравнение с 2020 г. и с 20 позиции в сравнение с 2009 г.
Това показва 36-ото издание на Световната класация за конкурентоспособност за 2024 г., публикувано днес от Института за развитие на управлението (IMD, Швейцария). Центърът за изследване на демокрацията е официалният партньор за България на IMD.
На челни места в класацията са страни като Сингапур, Швейцария, Дания, Ирландия и Хонконг, докато сред последните места са държавите Словакия, Монголия, Бразилия, Нигерия, Гана и Аржентина.
Спрямо предходната година страната бележи най-висок спад по отношение на състоянието на инфраструктурата от 54 на 59 място и в бизнес средата – от 62 на 65 място. Въпреки това за трета поредна година България отбелязва растеж в икономическата си ефективност – от 48 на 45 място, основно благодарение на подобрените макроикономически показатели като растящия реален БВП на глава от населението.
IDM излага основни предизвикателства и възможности за подобряване на конкурентоспособността на България през 2024 г. Те са:
- Продължителна политическа нестабилност, слабо върховенство на закона и ендемична корупция.
- Забавено влизане в еврозоната и риск от загуба на средства от ЕС.
- Влошаващ се бизнес климат: ниска конкурентоспособност и продуктивност, висок дял на неформалната икономика и присъствие в сивия списък на глобалния надзорен орган Financial Action Task Force (FATF).
- Продължаващо намаляване на населението, свит пазар на труда и лоша инфраструктура.
- Задълбочаване на социално-икономическите неравенства.
С цел предотвратяване на продължаващата стагнация в конкурентоспособността на България през 2025 г., институтът предлага редица действия, които българското правителство може да предприеме. Сред тях са: да насочи публичната инвестиционна активност в инфраструктурни проекти, предназначени за развитието на водоснабдяването, градоустройството и енергоснабдителните мрежи, паралелно с приложението на ефективни механизми за скрининг на инвестициите; да подобри фискалната дисциплина, която да продължи дезинфлационните процеси, предоставящи възможност на страната за присъединяване към еврозоната най-късно през 2026 г; да ускори дигитализирането на администрацията, икономиката и образованието; да изгради ясна стратегия за това как пазарът на труда ще бъде подпомогнат с оглед на задълбочаващата се демографска криза и намаляващия растеж на заетостта.
