Балонната ангиопластика е минимално инвазивна процедура, при която пациентът може да се прибере на следващия ден (ИНТЕРВЮ)

4 Min Read
Д-р Жерар Шабани, кардиолог в УМБАЛ „ Св. Екатерина“
Д-р Жерар Шабани, кардиолог в УМБАЛ „ Св. Екатерина“

Балонната ангиопластика е сърдечно-съдова операция за разширяване на стеснени или запушени с плаки артерии или вени. Най-често се използва при третиране на артерии. Процедурата е тип „затворена“ операция, при която проникването в съдовата система се извършва с помощта на специално изработен катетър без разрези и отваряне на гръдния кош. Започва с прецизното вкарване на балонен катетър в стеснения кръвоносен съд. Лекарят прецизно следи движенията си чрез флуороскопска техника, показваща съдовете в реално време, с помощта на специално оцветяващо средство (контраст), което се инжектира интрапроцедурно.

Повече по темата разказва д-р Жерар Шабани, кардиолог в УМБАЛ „ Св. Екатерина“ в интервю за News24sofia.eu.

– Какви са предимствата на балонната ангиопластика?

Най-често тя се прилага за облекчаване на гръдни болки, причинени от понижен приток на кръв към сърцето или за да се минимизират щетите върху сърдечната мускулатура по време и след сърдечен удар. Операцията е минимално инвазивна и се извършва с голяма успеваемост. Позитивното при тази интервенция е, че пациентът може да се прибере на следващия ден и да започне работа до една седмица след нея. При тази процедура най-често се въздейства върху коронарните артерии, но има случаи, когато се работи и върху други големи кръвоносни съдове.

Какво представлява самата процедура?

Преди самата интервенция се извършват всички изследвания за установяване на засегнатите съдове, общото здравословно състояние на пациента и се набелязват възможните рисковете от усложнения. Балонната ангиопластика е почти напълно безболезнена. През феморалната артерия, големите съдове на ръката или китката се прониква със специален катетър. Катетърът се навигира с помощта на образни методи, като при достигане на засегнатия съд накрайникът се издува, оформяйки балон, с помощта на който се разширява кръвоносният съд до нормалните му размери. В зависимост от тежестта на стенозата е необходимо задържане на издутия балон за няколко минути. Процедурата продължава средно от 30 минути до няколко часа в зависимост от вида на манипулацията – дали ще е с или без поставяне на стент и дали ще бъдат приложени други методики. След процедурата е нужно пациентът да почива няколко дни, да спазва препоръките на лекаря и стриктно да следва предписаната медикаментозна терапия.

д-р Жерар Шабани, кардиолог в УМБАЛ „ Св. Екатерина“

– При всички пациенти ли се прилага?

Не. Въпреки, че самата процедура се характеризира с висока успеваемост, не е подходяща за всички пациенти. Не се препоръчва например за пациенти с дългогодишен захарен диабет или при такива с множествени стенози.

– При кои заболявания се прилага балонна ангиопластика?

Тя се прилага в състояния на спешност като остър инфаркт на миокарда, причинено от остро запушване на голям кръвоносен съд. Препоръчва се при пациенти, при които конвенционалните методи на лечение не са довели до желаните резултати, когато имаме намаляване на диаметъра на кръвоносните съдове заради образуването на плаки. Балонната ангиопластика е подходяща при атеросклероза, стенокардия, остър инфаркт на миокарда, вътремозъчен кръвоизлив, болест на периферните съдове и др.

– Кога се пристъпва към балонна ангиопластика, последвана от поставяне на стент?

Поставянето на стент има за цел да се поддържа съда „в изправност“ и не позволява неговото стеснение. По същество стентът представлява малка най-често метален (хром-кобалтов) имплант, който се поставя в кръвоносен съд, поддържайки.

Share This Article
Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия. Разкритията на Тодор Стефанов, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.
Leave a Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

shop