Благодатният огън слезе в 14:35 българско време в храма “Възкресение Христово” в Йерусалим, като част от традиционния ритуал на Велика събота, последния ден от Страстната седмица преди Великден. Събитието привлече хиляди поклонници от цял свят въпреки засилените мерки за сигурност заради продължаващия конфликт в ивицата Газа.
Патриархът на Йерусалим Теофил III измоли огъня, следвайки установения църковен ритуал. Облечен в семпли одежди, той влезе в параклиса над Божи гроб – Кувуклията – с два снопа по 33 свещи, символизиращи годините на Христос на земята. Преди това постройката бе инспектирана за запалителни вещества, за да се избегне съмнение за човешка намеса. Входът беше запечатан с пита пчелен восък – символ на запечатания гроб на Иисус, която по-късно беше тържествено разчупена.
Събитието, излъчено на живо от Българската национална телевизия, премина под засилена охрана от израелската полиция. Въпреки политическото напрежение, ритуалът се състоя при голямо струпване на вярващи, изпълнили храма с надежда и тържествена радост.
Според вярванията, Благодатният огън слиза по чудодеен начин без човешка намеса и носи със себе си божествена сила. В първите си минути той не изгаря, а само запалва свещите на вярващите.
Мария Екатерина Нтуаноглу, поклонничка от чужбина, сподели: “Това е най-важното събитие за православните. Сърцето ми се изпълва с любов и мир.“
Благодатният огън от Йерусалим ще пристигне тази вечер в Русе от Румъния.
“Ние ще го вземем от Гюргево. Благодатният огън идва от Букурещ. От там свещеници ще го донесат в Гюргево, а ние като съседи ще го получим от тях“, обясни за БТА Главиницкият епископ Макарий, викарий на Русенския митрополит Наум.
Ритуалът включва и символичен акт от страна на местна мюсюлманска фамилия, която традиционно отключва портата на храма с ключ, съхраняван в семейството им повече от пет века – знак за съвместно съжителство и уважение между различните религиозни общности в Светия град.
Според древно предание, ако Благодатният огън не слезе на Велика събота, това ще бележи края на човечеството – вярване, което придава още по-дълбоко значение на всяко негово поява.
