България може да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност, който е необходим за членство в еврозоната.
Това прогнозира Българската народна банка (БНБ) в най-новото издание на своята “Макроикономическа прогноза”, публикувано на сайта на институцията. През януари 2025 година този критерий за инфлацията се изпълнява и прогнозата на БНБ е да продължи да го изпълнява през остатъка от годината.
За периода декември 2023 г. – декември 2024 г. се наблюдава устойчиво понижение на нивото на средногодишната инфлация в България, което се осъществява с по-бързи темпове от понижението при ценовия критерий, пише в документа.
На базата на отчетните данни към декември 2024 г. за всички страни от Европейския съюз, включително България, ценовият критерий възлиза на 2,4 процента (без определянето на държави “изключения”), с което средногодишната инфлация в България (2,60 процента) надвишава критерия с 0,13 процентни пункта, посочват от БНБ.
Централната банка очаква средногодишната инфлация у нас да възлезе на 3,3% през 2025 г., което представлява ревизия в посока по-висока инфлация спрямо макроикономическата прогноза от ноември 2024 година.
Въпреки това тези очаквания показват, че България може да изпълни конвергентния критерий за ценова стабилност. Все пак от БНБ отбелязват, че съществува много голяма степен на несигурност по отношение на прогнозата за критерия за ценова стабилност, както и за очакваното отклонение на средногодишната инфлация в България от него. Централната банка отбелязва и че несигурността в прогнозите за инфлация се дължат и на окончателните параметри на мерките на държавните институции в България, които оказват влияние върху потребителските цени, както и от степента на пренасяне на ефектите им върху компонентите на хармонизирания индекс на потребителските цени.
През 2024 г. БНБ очаква растежът на реалния брутен вътрешен продукт (БВП) на България да възлезе на 2,3 процента, което е възходяща ревизия от 0,1 процентен пункт спрямо предходната прогноза на БНБ от ноември, което ще се определя най-вече от нарастването на разходите за крайно потребление и положителния принос на запасите. Инвестициите в основен капитал и нетният износ ще допринасят отрицателно за изменението на икономическата активност.
Растежът на реалния БВП се очаква да се ускори до 2,5 процента през 2025 г. (низходяща ревизия от 0,2 пр. пункта) и до 3 процента (низходяща ревизия от 0,4 пр. пункта) през 2026 г., като тази динамика ще се определя главно от прогнозираното преминаване на инвестициите и на износа на стоки и услуги от спад през 2024 г. към растеж през останалата част от прогнозния хоризонт.
