Боян Балев е завършил политология и макроикономика в СУ “Св. Климент Охридски”. Доктор е по политология.
Интервю на Тодор Стефанов, News24sofia.eu:
– Г-н Балев, защо се кандидатирате за председател на БСП? Не ви ли притеснява, че е твърде пренаселено откъм кандидати?
– Всъщност, когато за първи път заявих, че ще се кандидатирам преди 2 години пред Нюз.бг нямаше други кандидати. Никой не оспорваше позицията на бившата вече председателка. Но съб убеден, че другарите, които се кандидатират сега, още тогава, ако не и по-рано са осъзнавали, че партията има нужда от промяна – в лицата, в политиката и в начина на функциониране. За мен е позитивно, че има повече кандидати. Това означава, че партията е жива.
– Какво предлагате на редовите социалисти? Защо да ви гласуват доверие?
– На редовите социалисти предлагам да си подредим партията. Да я извадим от електоралното, организационното, а бих казал и политическото дъно, в което се намираме. Те искат да видят БСП като водеща политическа сила, а не на пето място. И на тази база биха искали наистина партията да има претенциите, че може да управлява и да промени България към по-добро.
– На последния пленум вие гласувахте против коалицията с ГЕРБ. Защо? Каква ще е съдбата на партията след това управление?
– Не гласувах против изцяло по лични съображения. Просто се вслушах в гласа, както на редови социалисти и симпатизанти, така и на хора на различни позиции в партията. Потърсих мнение и извън по-тесните партийни среди, за да знам как би изглеждало това решение острени.
Дори и най-големите скептици на тази коалиционна формула, която се реализира, са на мнение, че България не трябва отново да върви към нови избори. Разбира се и това, че без подкрепата на БСП вероятно не би било възможно да се състави правителство. Но хората не приемат директната коалиция с ГЕРБ и влизането в правителството на трима членове на Изпълнителното бюро. Министри в правителство с участието на ГЕРБ станаха другари, които години наред обясняват как се борят с „модела ГЕРБ“. Сериозен проблем е и това, че в цялата кампания се обясняваше, че БСП е за експертно правителство, а в кабинета не само от наша страна стоят тежки политически фигури.
– Защо, според вас, БСП от години е в низходяща позиция?
– Дълга тема, ще се опитам да дам възможно най-краткия отговор. След предишната макар и не толкова тежка криза на доверие в партията през 2016 година БСП даде знак за сериозна промяна, избирайки предишната председателка. Този знак беше оценен от българските граждани. Партията акумулира подкрепа спечели президентските избори и получи висок резултат на парламентарния вот през 2017 година. Тогава имахме възможност да направим много неща в организационен и политически план.
Но опитът за промяна тръгна в много погрешна посока. По същество с въвеждането на пряк избор предишната председателка опита да превърне БСП в лява лидерска партия, нещо като ляв ГЕРБ. В крайна сметка тази „организационна реформа“ се провали. Но процесът на вземане на решения в партита беше изваден извън легитимните колективни органи и това доведе до много погрешни политически решения, взети еднолично. Първият мандат на предишната председателка беше добър, защото тогава Националният съвет я предпазваше от подобни грешки в много от случаите. Тя успя да се пребори с тази спирачка след 2020 година и резултатът го виждаме днес.
– Как БСП може да се превърне в истински устойчива лява партия? И как може да привлече младия електорат?
– За да може БСП да излезе от състоянието, което е в момента, първо има нужда от импулс, от енергия за промяна. Както през 2016 година, ние имаме нужда от нови лица. Това е първият задължителен знак за промяна, който хората очакват. Но трябва и да помним урока от тези 8 години и да имаме ясното съзнание, че само промяната на лицата е крайно недостатъчна.
Нов волунтаристичен опит за рязка организационна реформа в настоящата ситуация по начина, по който някои другари си го представят може да бъде вече фатален. Когато става дума за стабилизирането и развитието на партийните структури, трябва да имаме ясното съзнание, че не съществува магическа формула на някаква нова структура, която да постигне чудеса примерно за месеци или 1 година. Партията има нужда от нов устав, но от новия устав не може да се очакват революции и чудеса.
Никакви гениални решения в организационен и политически план, измислени с гледане в тавана на някоя стая на Позитано 20, няма да ни донесат желания резултат. Това го казвам и от личния ми опит в тази сграда. Нищо, дори и новите технологии, не може да замени събирането на живо на партийните членове, срещите между тях, срещите на ръководството с тях и колективните „мозъчни атаки“ по един или друг политически въпрос.
За укрепването на структурите, както и за промяната в политиката и посланията, първо трябва да се възстанови функционирането поне на най-висшите партийни органи – Национален съвет и Изпълнителното му бюро, поне до някакви елементарно по-високи стандарти. Един от проблемите в момента е, че дори и без предишната председателка тези органи функционират все едно още тя ръководи.
Разбира се, това са само задължителните първи стъпки на промяната, която ни е нужна. Реалното възстановяване на доверието може да е резултат само от промяната в политиката на партията. През последните много повече от 8 години ние сякаш неусетно преминахме една тънка червена линия – от социалистическа се превърнахме в „социална“ партия. Трябва да се върнем обратно на социалистическия път. Да си зададем отново въпроса кои сме и кого представляваме и да му дадем адекватен отговор, на тази база много отговори за новата политика на БСП ще дойдат сами.
Ако трябва да обобщя този дълъг монолог накратко, както казва един популярен анализатор, БСП трябва да бъде три неща – българска, социалистическа и партия. Да отстоява воденето на политика в защита на националните интереси, а не под диктат отвън. БСП трябва да защитава интересите на хората на труда. БСП трябва да бъде партия в най-добрите си собствени традиции – почиваща на устав, правила, процедури и решения на легитимни органи, а не фен клуб на един или друг лидер вярващ в собствената си непогрешимост.
