Снимка: (архив) БГНЕС
Боян Балев е доктор по политология. Има магистърска степен по макроикономика в СУ „Св Климент Охридски“ и „Национална сигурност и отбрана“ от Военна академия „Г. С. Раковски“, член на Националния съвет на БСП.
– Какво се случи на поредните парламентарни избори? Как тълкувате резултатите?
– На пръв поглед нямам никакво основание да кажа, че нещо с тези мисля седми поред избори се променя. Със сигурност не се вижда изход от политическата криза, въпреки че отново има надежда за правителство, което да се задържи по-дълго време. Кризата е много по-дълбока и е криза на капацитета на икономическите елити, които управляват България през последните 15 години. Те държат властта технологично и печелят избори без да печелят доверието на българските граждани.
Очевидно е, че нещо трябва да се промени поне на повърхността, ако е възможно. Трябва да се променят партиите, лицата и това, което предлагат на избирателите. На тези избори съществени промени поне основните играчи не показаха. Парадоксално е, че промяната и интригата за вота дойде от най-старите партии – БСП и ДПС. Социалистическата партия смени своя лидер, а в ДПС битката кой да води партията създаде разцепление, което се превърна в основна интрига за вота.
Другите партии не направиха поне съществени промени. Предложиха почти същото и получиха почти същото.
Добра новина е по-високата избирателна активност, но вероятната причина е в това, че предишният вот беше през лятото, а сега избирателите пътуват по-малко или поне не могат да ходят на море дори и в някои съседни държави.
– Казвате, че промяната е най-вече при БСП и ДПС. Какво следва от промените в тези две партии?
– И за двете партии е рано да се каже. В ДПС на първо четене Делян Пеевски взема предимство пред Доган. На негова страна освен младостта са финансовите ресурси и подкрепата на администрацията и служебното правителство. Но новото начало най-малкото не изглежда по-моралната част от ДПС, а начинът, по който акумулира своя резултат е много меко казано смущаващ. Бъдещето на тази битка между основателя на ДПС Доган и този, който след странни включително и съдебни решения сякаш приватизира абревиатурата ДПС, е неясно и зависи от много неща, включително и от евентуално бъдещо правителство и неговия състав. Зависи и от възможно ново решение на Конституционния съд по промените, които бяха направени в конституцията от т. нар. Сглобка.
При БСП нещата изглеждат по-ясни. Партията успя да стартира промяна, която нямаше време да завърши преди изборите, а предишният председател Нинова я вкара и в тежка съдебна сага. Фактът, че Социалистическата партия въпреки усилията на бившата лидерка успя да спре свободното падане и да вдигне макар и символично резултата и парламентарното представителство за първи път от 7 избора показва по-скоро колко вредна е била Нинова за БСП, отколкото някакъв лесен път, по който партията излиза от кризата. Предстои вътрешнопартиен избор, след който БСП трябва да покаже нова политика, но много важно е да покаже и нови лица. Промяната трябва да получи форма, съдържание, но и фасада.
– Казахте, че другите политически сили са предложили още от същото. Това важи вероятно за водещите три формации – ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Възраждане. Ако не предлагат промяна, могат ли да предложат по-стабилно управление, тъй като без тях или поне без първите две това не изглежда възможно?
Водещата политическа сила ГЕРБ-СДС има очевиден ръст в подкрепата. Това може да с дължи, както на организационни мерки и вкарване на знакови кметове в листите, така и на последователната позиция. Борисов успя да наложи впечатлението, че той е този, който иска правителство и стабилност, опитва се да демонстрира държавническо поведение. Това се оценява от хората, на които изборите им омръзнаха.
При Възраждане особено важно е това, че те по примера на Патриотите преди тях и на Атака още по-рано някак стигнаха до един естествен таван на подкрепата, който не могат да надскочат.
Що се отнася до ПП-ДБ, те няма как да не търпят негативите от това, че промениха конституцията заедно с Пеевски и избраха да дадат именно на него властта в служебните правителства. Те избраха Пеевски пред Радев – доста странен ценностен избор. Все пак при по-високата активност и те получават повече гласове, но макар и минимално процентът им е по-нисък.
За да завършим прегледа на останалите партии, взимайки повод от отношението на ПП-ДБ към президента, ще кажа, че ИТН отново спечели от твърдата си про-Радев позиция и дори подобрява своя резултат и представителство. МЕЧ ще смени Величие в парламента най-вече заради разцеплението в групата на Величие в този парламент. Ако те бяха останали единни и бяха запазили възможността да имат представители в секционните комисии, сигурен съм, че нямаше да останат на 20 или 30 гласа под бариерата.
– И все пак остава важният въпрос дали ще имаме правителство?
– Може да се каже, че е важно и това, ако има правителство, колко дълго ще просъществува. Отговорът зависи от това как същите тези партии калкулират своите интереси. От политическите сили, които досега коментирахме, единствено Величие вероятно иска избори веднага. Всички останали предпочитат да отложат максимално следващия вот, но за тях има значение и какво ще бъде правителството. Важно е да уточним и това, че партиите ще изчакат една седмица, за да направят нова калкулация за позициите си след президентския вот в САЩ.
ГЕРБ-СДС със сигурност ще искат правителство с участието на ПП-ДБ. В идеалния вариант управлението поне формално не трябва да включва Делян Пеевски и неговата формация. За едно такова управление ще се намери лесно и трети участник. Но сложните отношения между Борисов и Пеевски могат да бъдат препятствие.
За ПП-ДБ идеята за „санитарен кордон“ около Пеевски е добро алиби да приемат коалиция с Борисов. Това по някакъв начин може да бъде оправдание пред избирателите им, но трябва да направят знакови стъпки и за ограничаване на задкулисното влияние на Новото начало.
Възраждане очевидно не може да участва в правителство. Но и партията на Костадинов има интерес от политическа стабилност, опозиционно поведение и говорене. Възраждане най-малкото няма да пречи активно на формиране на кабинет.
Новото начало от своя страна ще иска открито участие в управлението и ще вложи за това всичките си ресурси, включително влиянието си в служебното правителство и съдебната власт. Вероятно и самият Пеевски ще иска да бъде легитимиран като министър, а вероятно и като вицепремиер. Неговите позиции могат да бъдат отслабени само от друго решение на Конституционния съд по казуса със служебните правителства. Единствено президентът Радев може да ограничи влиянието на Пеевски. На нови избори с назначено от Радев служебно правителство Новото начало може да има много по-нисък резултат.
Що се отнася до БСП, за партията е добре да остане в опозиция, но предвид тежкото и финансово състояние след Нинова още по-добре е да не се явява скоро на нови избори. За социалистите е важно и да се завършат вътрешнопартийните изборни процедури преди следващ вот.
За старото начало в ДПС около Ахмед Доган най-важното е Новото начало да не участва в управлението и да се ограничи неговото влияние в колкото се може повече институции. Доган ще подкрепи всяко правителство, което не включва явно или неявно участие на Пеевски.
ИТН е желан коалиционен партньор, но партията на Трифонов няма да се втурне в правителство и очаквано са особено резервирани към участие на ПП-ДБ в управлението. При ИТН особеното е, че могат да изберат и позицията на подкрепа на някакво мнозинство, без формално да участват в него.
На този етап не бих се наел с прогнози за парламентарното поведение на новия субект МЕЧ. Дори само екстравагантното име е повод да очакваме неочакваното.
След този преглед на играчите в парламента можем да предположим, че правителство е по-вероятно да се случи, но е трудно да се прогнозира доколко то би могло да просъществува за дълъг период от време. Прогноза за пълен мандат по-скоро звучи като научна фантастика, въпреки че при толкова партии в парламента няма нищо невъзможно.
– Може ли очакваният президентски проект в някакъв момент да даде изход от политическата криза?
– Ако има нещо неизменно в последните вече 8 години, то това е позицията на президента като лидер на промяната в обществените очаквания. Със сигурност появата на подобен проект би могла рязко да промени политическата картина, но няма смисъл да се гадае дали и кога такъв проект ще бъде реализиран.
Реално в момента никой не е сигурен дали до месец ще имаме поне избрано от парламента правителство. Може поне да си пожелаем приемане на разумен бюджет за 2025 година до средата на декември, по-лека зима и по-нисък интензитет на конфликтите в Украйна и Близкия Изток.
*Интервю на Тодор Стефанов
