Трябва да се намери начин за компенсиране на битовите потребители за високите цени на природния газ и тока. Стои обаче въпросът как ще бъдат компенсирани топлофикационните дружества за разликата между покупната цена на природния газ от доставчика “Булгаргаз” и продажната цена. Това заяви изпълнителният директор на газовото дружество Николай Павлов.
“Да предположим, че те закупуват газа за 100 лева и го използват за производство на топлинна енергия и събират 50 лева. Тези 50 лева – тази разлика трябва да бъде компенсирана“, поясни той.
Според него входящите парични потоци на топлофикациите няма да достигат, за да си покриват задълженията за доставка. Оттам насетне всички по веригата били застрашени.
По думи на Павлов, за да може наложеният мораториум да има успех, всички участници по веригата трябва да бъдат гарантирани.
Той посочи, че до утре “Топлофикация – София” има срок да изплати дължимите на “Булгаргаз” 125 милиона лева по фактура за настоящия месец. Ако парите не постъпят, дружеството няма да може да плати природния газ за януари.
Павлов подчерта, че те са най-големият клиент на “Булгаргаз” и е жизненоважно да си заплащат консумацията, за да може “Булгаргаз” да заплаща на своите доставчици. При незаплащане могат да бъдат преустановени доставките, а от това цялата икономика по негови думи ще пострада.
Шефът на газовото дружество изтъкна, че България в момента има една от най-ниските цени на природния газ в Европа.
Разликата между европейските пазари и тази цена, по която “Булгаргаз” продава, е над 35%, а както вървят цените, се очертава да бъде и двойна, обясни той.
Според него мораториумът като политическо решение на парламента ще позволи на битовия потребител да заплаща електроенергията и топлинната енергия по цени, които КЕВР е утвърдил по-рано тази година, т.е. има замразяване на цените или отлагане на тяхната актуализация за период вероятно от няколко месеца.
“Очевидно в Европа има газова криза, енергийна криза. Тук, в България, кризата е по-скоро свързана с високите цени и затова не трябва да се допуска кризата на високите цени да прерасне в енергийна криза, тоест в недостиг на енергия“, категоричен бе Павлов.
