На конференцията за климатичните промени COP29 в Баку беше прието споразумение за осигуряване на $300 милиарда годишно до 2035 г. за подпомагане на по-бедните държави в борбата с последствията от климатичните промени. Въпреки това, много от очакващите тази помощ страни изразиха разочарование, определяйки сумата като недостатъчна, предава “Ройтерс”.
Споразумението, постигнато след преговори, продължили с два дни повече от планираното, има за цел да даде тласък на общите усилия за ограничаване на глобалното затопляне. Това решение е взето на фона на година, която се очаква да бъде най-горещата в историята.
Докато част от делегатите аплодираха сделката, други я определиха като символична и недостатъчна. Представителката на Индия, Чандни Райна, нарече документа “оптична илюзия”, която няма да реши проблемите с климатичните промени. Споразумението също така беше критикувано за начина, по който домакините от Азербайджан го прокараха през пленарната зала.
Климатичният ръководител на ООН Саймън Стийл изтъкна, че споразумението е “застраховка за човечеството срещу глобалното затопляне”, но подчерта, че то ще работи само ако средствата бъдат осигурени навреме.
Новата цел от $300 млрд. годишно увеличава предишния ангажимент от $100 млрд. годишно, който беше постигнат с две години закъснение през 2022 г. Следващата климатична конференция, планирана за Амазонската гора в Бразилия през 2025 г., ще разгледа конкретните действия за следващото десетилетие.
Преговорите подчертаха дълбоките разделения между богатите държави и развиващите се нации. Много от бедните страни настояваха за по-големи средства, за да се справят с нарастващите разходи заради наводнения, суши и други климатични бедствия. Представителката на Маршаловите острови, Тина Стийдж, заяви: “Получихме малка част от необходимото финансиране, но това е само начало.“
Дебатите бяха затруднени от победата на Доналд Тръмп на президентските избори в САЩ, който е известен с критичното си отношение към климатичните споразумения. Тръмп, който встъпва в длъжност през януари, обеща да изтегли САЩ от международните климатични ангажименти, създавайки несигурност относно бъдещото финансиране.
В същото време Европа настоява за по-голям принос от страни като Китай и богатите на петрол държави от Персийския залив. Докато Китай е втората най-голяма икономика в света, новото споразумение насърчава, но не задължава развиващите се държави да правят вноски.
