Синдромът на Лериш, наричан още аортоилиачна оклузивна болест представлява атеросклеротично периферно артериално заболяване. Той е резултат на дифузно разпространена атеросклероза, която ангажира долният сегмент на коремната аорта, илиачните артерии и феморо-поплитеалните съдове.
Атеросклерозата, която обхваща аорто-илиачните съдове, обикновено е хронично състояние, което се проявява клинично с накуцване на долните крайници. Основни рискови фактори за атеросклеротичната болест са дислипидемията, мъжки пол, тютюнопушенето, захарния диабет и артериалната хипертония.
Клинично протича с триадата от симптоми: седалищно клаудикацио / болки в глутеалната мускулатура при физическо натоварване/, импотенция и липса на феморални пулсации двустранно. Повече по темата пред News24sofia.eu разказва доктор Димитър Борисов, съдов хирург в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия в УМБАЛ „ Св.Екатерина”.
– Д-р Борисов, разкажете повече за синдрома на Лериш?
– Синдромът на Лериш, наричан още аортоилиачна оклузивна болест по същество е дифузно разпространена атеросклероза, която засяга дисталната коремна аорта, илиачните и феморалните съдове. Синдромът на Лериш се класифицира в три подтипа в зависимост oт това до каква степен са засегнати съдовете на дисталната част на коремната аорта и долните крайници. Тип I имаме, когато болестта е ограничена до дисталната коремна аорта и общите илиачни артерии. За Тип II говорим, когато се локализира предимно в областта на дисталната коремна аорта с разпространение на заболяването в общата илиачна и външната илиачна артерия. При тип III на аортоилиачната оклузивна болест се засягат аорто-илиачния сегмент и феморо-поплитеалните съдове. Най-често оклузията възниква в близост до аортната бифуркация. Обикновено започва от началото на дисталната аорта или общата илиачна артерия и бавно прогресира с течение на времето.
– Кои са основните рискови фактори за това заболяване? Има ли ясно диференцирани групи, които са по-застрашени?
– Основни рискови фактори за атеросклеротичната болест са дислипидемията, мъжки пол, тютюнопушенето, захарния диабет и артериалната хипертония. По-рядко може да се касае за васкулит или тромбоза. Мъжете са по-засегнати от жените, а средната възраст на клинична изява е 50-60-годишна възраст. Синдромът на Лериш по-често се среща при възрастни хора с напреднало атеросклеротично заболяване, разпространено в артериите и на други важни органи. Острото начало е по-характерно за женския пол и е свързано с по-лоши терапевтични резултати и по-висока смъртност.
– Как протича заболяването? Какви са симптомите?
Когато заболяването протича симптоматично е характерна триадата от умора или болезненост в седалищната област при ходене, еректилна дисфункция и липса на пулс на периферните артерии на долните крайници. Обикновено пациентите имат оплакване от изтръпване на крайниците и изява на болка в глутеалната област, които се засилват при ходене и извършване на упражнения. Еректилната дисфункция рядко е симптом, който води пациента при лекаря, защото по принцип говорим за по-възрастни пациенти и често се търсят първо други причини за настъпването ѝ.
– Кои са диагностичните методи в арсенала на лекарите при синдром на Лериш?
– Още от снимането на анамнезата и физикалния статус, когато е налице характерната триада от симптоми, лекарят трябва да мисли за синдром на Лериш. Разбира се образните изследвания допринася за поставяне на диагнозата и определяне на подходящ терапевтичен подход. КТ ангиографията с контраст е златен стандарт за оценка, степента на засягане на коремната аорта и артериите на краката. При пациенти, при които КТ не е възможна, ЯМР ангиографията с усилен контраст се счита за алтернативен вариант. Диференциалната диагноза на синдрома на Лериш включва абдоминална аортна дисекация, невропатия, стеноза на гръбначния канал, спинална дискова херния. Тези методики позволяват директна анатомична визуализация на местоположението на стенозата и оклузията.
– Какво е лечението?
– Лечението зависи от степента на засягане на ангажираните артериални сгемнети, общото състояние и придружаващите заболя на пациента.Традиционното лечение може да бъде интервенционално и/или оперативно.
Оперативният метод на лечение включва корекция посредством аорто-бифеморален байпас, като се съобщава за над 90% проходимост след 5-тата година от оперативната техника. Хирургичното лечение все още е първи избор при синдрома на Лериш. Все пак трябва да се има предвид, че то се свързва с повече усложнения, по-висока себестойност и по-дълъг болничен престой в сравнение с ендоваскуларното лечение.
Ендоваскуларното лечение при пациенти със синдром на Лериш представлява имплантация на стентове за третиране на всички лезии. Целта е да се възстанови кръвоснабдяването по хода на аортата и илиачните съдове. При пациенти, при които е засегнат и реналния сегмент на аортата може да се планира комплексна интервенция, с която да се третират всички лезии. Процедурата се извършва под рентгенов контрол като се впръсква контрастна материя, за да се визуализират кръвоносните съдове. Интервенцията се извършва под локална анестезия на мястото на убождането като при този вид интервенции често се използват повече от един достъп, като най-често това са феморалните артерии и брахиалните артерии.
