Метаболитният синдром е заболяване което, обединява едновременно риск от развитие на диабет тип 2 и сърдечносъдови заболявания.
Сърдечносъдовите заболявания водят до сърдечносъдови инциденти като инфаркт или инсулт. Развитието на това заболяване започва с появата на инсулинова резистентност и високи нива на холестерола.
Типично е затлъстяването в областта на корема. Пациенти с наднормено тегло и/или затлъстяване, които имат инсулинова резистентност често развиват метаболитен синдром, при който стойностите на холестерола са завишени, а нивата на т.нар. добър холестерол са занижени.
Защо обаче хората с метаболитен синдром са рискови за развитие на сърдечносъдови заболявания, обяснява кардиологът Ивайло Ценков от УМБАЛ „ Св. Екатерина” в интервю за News24sofia.eu.
– Доктор Ценков, как метаболитният синдром влияе на сърдечносъдовото здраве?
– Метаболитният синдром е съчетание на сърдечносъдови рискови фактори, включващи абдоминално затлъстяване, дисгликемия, хипертриглицеридемия, понижен HDL-холестерол и хипертония. Всеки компонент на метаболитния синдром е независим рисков фактор за сърдечносъдови заболявания (ССЗ). Комбинацията от тях увеличава честотата и тежестта на широк спектър от сърдечносъдови събития като микроваскуларна дисфункция, коронарна атеросклероза ,миокарден инфаркт, сърдечна недостатъчност и др. Основните патофизиологични механизми остават недокрай проучени и не е напълно изяснено как комбинацията от тези рискови фактори предизвиква различни сърдечносъдови заболявания. Има различни определения за метаболитния синдром, като най-утвърдена е т. Нар.„хармонизирана дефиниция”, където присъстват три от 5-те рискови фактора: увеличена обиколка на талията (≥94 cm за мъжете и ≥80 cm за жените ); триглицериди ≥1.7 mmol/l, HDL-холестерол <1.0 mmol/l за мъжете и <1.3 mmol/l за жените, систолно артериално налягане ≥130 mmHg или диастолно артериално налягане ≥85 mmHg и кръвна захар на гладно >5.6 mmol/l, включително пациенти, приемащи медикаменти за лечение на хипертриглицеридемия, нисък HDL-холестерол, хипертония и хипергликемия. За съжаление метаболитният синдром се среща при все повече хора. Национално изследване в САЩ показва, че около 30% от мъжете и жените с наднормено тегло и 60% от мъжете и жените със затлъстяване отговарят на критериите за диагноза метаболитен синдром. Това означава, че мнозинството от хората със затлъстяване са с повишен сърдечносъдов риск. В Европа метаболитният синдром се среща при повече от 25% от населението. Над 65% от смъртността включително и в България е вследствие на сърдечносъдови заболявания като основната причина за този факт е именно матаболитният синдром.
– Какви са причините за метаболитния синдром?
– Няколко са предпоставките за развитие на метаболитния синдром. Инсулиновата резистентност е такъв фактор. При нея клетките на тялото не реагират нормално и не обработват инсулина . Хипертонията е важен рисков фактор, който може да доведе до повишаване на опасността от сърдечносъдови заболявания. Неминуемо важен рисков фактор са стресът и неправилният начин на живот , които са индикатори, които могат да допринесат за качване на килограми, увеличаване на нивата кръвна захар и кръвно налягане.Причините се развитие на метаболитния синдром са редица и включват генетични предразположения, неправилно хранене, затлъстяване, заседнал начин на живот и други фактори. Възрастта и полът също играят важна роля, като рисковият профил се увеличава с напредване на годините. Смята се, че мъжете са по-често засегнати от болестта.
– Как метаболитният синдром засяга сърдечното здраве?
– В цялото съдово русло, микроциркулацията е в основата на регулацията на кръвния поток, което от своя страна зависи от редица фактори. Микросъдовото съпротивление се модулира едновременно от различни миогенни и ендотелни, неврални, хормонални, метаболитни механизми, които диктуват цялостната тъканна перфузия. Съществуват доказателства, че контролът на микросъдовия тонус и микросъдовата плътност са значително повлияни от наличието на затлъстяване и че метаболитният синдром е свързан по подобен начин с физиологично важни промени в регулацията на съдовото съпротивление. Установено е, че промените в микросъдовата структура и функция при затлъстяване и метаболитен синдром водят до дисбаланс между доставката на кислород и метаболизма в редица органи, включително сърцето, бъбреците, мозъка и скелетните мускули. В коронарната циркулация, микросъдовата дисфункция води до намалена сензитивност на коронарния вазодилататор, като намаленият резерв на коронарния кръвоток представлява мощен предиктор за тежки сърдечносъдови събития. При метаболитния синдром значително се нарушава балансът между коронарния кръвоток и миокардния метаболизъм в условията на физическо натоварване и сърдечна исхемия, основно на базата на намаленото коронарно перфузионно налягане. Известни са различни промени в избора на миокарден енергиен субстрат при затлъстяване, като миокардът проявява необичайно повишена активност на усвояване и окисление на мастни киселини и нарушена способност да се отклони от това повишено използване. Подобно на други тъкани, миокардът реагира на инсулина чрез изместване към усвояване на глюкоза и интересното е, че също така реагира на глюкагоноподобен пептид 1 (GLP-1), за да се насочи към глюкозния метаболизъм. Промени при затлъстяване, като нарушение в адипокините (адипонектин и лептин) и повишеното системно възпаление, могат да повлияят на избора на енергийни източници за миокарда или на отговора му при патологични състояния.Дългогодишни изследвания показват, че затлъстяването и метаболитният синдром са свързани с ускорена атеросклероза и по-голяма честота на коронарна болест на сърцето, което от своя страна води до двукратно увеличение на риска от инфаркт на миокарда и значително повишен риск от сърдечносъдова смъртност. Обемът на сърдечната мастна тъкан се увеличава със затлъстяването, но се натрупва предимно около коронарните артерии, а атеросклеротичните плаки се появяват основно в артериите, обвити от периваскуларна мастна тъкан. Връзката на затлъстяването със застойната сърдечна недостатъчност е добре позната, но остава не напълно изяснена. Това състояние в миналото се е наричало „кардиомиопатия при затлъстяване” и се е смятало, че възниква в резултат на системна и белодробна хипертония, с допълнителни ефекти на съпътстващата обструктивна сънна апнея. За разлика от сърдечната недостатъчност при атеросклеротично заболяване, диастолната дисфункция е доминиращ фактор на свързаното със затлъстяването увреждане на миокардната функция. Част от тази дисфункция се дължи на анормалния фенотип на усвояване на мастни киселини от сърцето при затлъстяване и подлежи на подобрение чрез коригиране на това състояние. Изследвания свързват хиперинсулинемията със сърдечната недостатъчност, като се предполага, че инсулиновата резистентност на ниво сърце допринася за развитие на сърдечната недостатъчност. От друга страна, инсулиновата резистентност също се описва като последица от сърдечната недостатъчност.
– Как можем да се предпазим или поне да редуцираме рисковите фактори?
– Подходът към превенцията и управлението на сърдечносъдовите заболявания не се различава от този на затлъстяването и е фокусиран върху контрола на рисковите фактори като кръвно налягане, тютюнопушене и дислипидемия. Загубата на тегло чрез диета и физическа активност, медикаментозно и хирургично лечение, могат да повлияят на степента на сърдечносъдовия риск, който е представен в компонентите на метаболитния синдром. Лечението като цяло цели да се намали риска от сърдечни заболявания и да предотврати диабет от втори тип, ако все още не се е развил.Обикновено се предписват таблетки за понижаване на кръвното налягане, медикаменти срещу лошия холестерол, добавки за подобряване на инсулиновата чувствителност, продукти за отслабване и други.Тъй като при всеки отделен пациент болестните състояния, съставляващи метаболитния синдром, нямат еднаква тежест, лечението е индивидуално. Изключително важно е да се поддържа здравословно тегло. Загубата само на 3 до 5 процента от телесната маса може да помогне за нормализиране на кръвната захар и холестерола.Здравословното меню трябва да включва повече плодове, зеленчуци, пълнозърнести ястия, морски дарове и ненаситени мастни киселини. Системните тренировки и туризмът са много подходящи за загуба на излишните килограми и постигане на нормални граници за холестерола и кръвното налягане. Важен е отказът от тютюнопушенето. Това ще намали риска от диабет и сърдечносъдови заболявания. Препоръчително е да се снижаване стреса и да нямам системните недоспиване.Той не бива да е по-малко от 7 и повече от 9 часа, тъй като недоспиването, както и разстройването на естествения ритъм на сън и събуждане също води до появата на метаболитен синдром.
