Лимфедемът на крайниците представлява прогресивно нарастващ оток на кожата и подкожната тъкан, в резултат на голямо несъответствие между количеството лимфа и възможностите за транспортирането й. Това се дължи на недостатъчност на лимфните пътища, която може да бъде резултат на вродено (първичен лимфедем) или придобито ( вторичен лимфедем) състояние. Първичният лимфедем се причинява от вродено нарушение в развитието на лимфните пътища и може да се появи в различна възраст. Среща се по-рядко. Вторичният лимфедем се среща често в практиката. Той се дължи на хирургическо лечение (тотално хирургическо отстраняване на млечната жлеза и околните лимфни възли или голяма операция с отстраняване на лимфни възли в малкия таз) с последваща лъчетерапия или на хронични възпаления на лимфните пътища. Повтарящите се стрептококови кожни инфекции – ерезипел също водят до вторичен лимфедем на засегнатия крайник. Повече за лимфедема разказва в интервю за News24sofia.eu доктор Мартин Александров, съдов хирург в Клиниката по съдова и ендоваскуларна хирургия в УМБАЛ ” Св. Екатерина”.
– Доктор Александров, обяснете какво представлява лимфедемът?
– Лимфедемът е хронично заболяване, проявяващо се с бавно прогресиращ оток на кожата и подкожието. Дължи се на нарушение в транспортната функция на лимфната система, което води до увеличаване на течността в междуклетъчното пространство- оток. Лимфедемът засяга около 1% от населението на света. Може да засегне всяка част на тялото, но най-често обхваща единият горен или долен крайник, по-рядко и двата крайника. Лимфедемът е състояние, което не застрашава пряко човешкия живот, нo ако не се лекува правилно и своевременно може да доведе до необратими кожни промени, чести инфекции, влошено качество на живот и инвалидизация.По-рядко лимфедемът бива първичен – поради вродени увреждания на лимфната система, като се проявява още при раждането или по-късно през живота. За първичния лимфедем може да се каже, че в повечето случаи броят на лимфните съдове е намален или стеснен. Това е свързано с нарушаване на транспортния капацитет на лимфата.В детска възраст или в тийнейджърска възраст заболяването се проявява с подуване на краката или ръцете от едната или от двете страни. По-честата форма на лимфедем е вторичен или придобит. Той се получава при прекъсване на лимфни съдове, премахване на лимфни възли, хронични възпаления на лимфните пътища. Вторичният лимфедем засяга приблизително 1 на 1000 души като по-предразположен е женският пол.
– Какви са причините? Кои са рисковите фактори?
– Най-честата причина за развитие на вторичен лимфедем е хирургично лечение на онкологични заболявания с лимфна дисекция и последваща лъчетерапия, като най-предразполагащо за развитие е лечението при рак на гърдата. Други причини за развитие са травматични увреждания, наранявания, изгаряния и др. Инфекции на кожата (еризипел) и подкожната мастна тъкан (целулит) също могат да доведът до лимфедем, както и злокачествени заболявания на лимфната система – лимфоми и левкемии. В тропическите страни се срещат тежки форми на лимфедем, като резултат от филариозна инфекция причинена от паразит. Хората с ограничена подвижност за дълъг период от време заради някакво заболяване са също са предразположени за развитие на лимфедем.
– Как се развива заболяването?
– Според степента на тежест на симптомите лимфедемът има 4 стадия . В началото на самото заболяване няма клинично изявена симптоматика, промените са по-скоро на хистологично ниво, лимфните възли и пътища претърпяват необратими промени – фиброза. В следващият стадий вече наблюдаваме мек оток, който се повлиява от елевация на засегнатия крайник. Във втория стадий отокът се втвърдява, при повдигане и покой отокът спада минимално като се наблюдава леко деформиране на крайника. В този стадий при натиск върху оточния крайник остава трапчинка. Вече при третият стадий отокът е твърд и траен, при натиск не остава трапчинка, а крайникът се деформира изцяло, като някои автори го наричат елефантиаза или слонска болест. Крайникът е с намалена чувствителност и ограничена подвижност. Наблюдават и кожни промени – кожата става напрегната, зачервена, лъскава, като могат да се наблюдават и малки мехурчета от които изтича бистра течност. Тези промени предразполагът към развитие на инфекции на кожата и меките тъкани.
– Какви са симптомите?
– Водещото оплакване е подуването на засегнатия крайник като пациентите често съобщават за тежест, дискомфорт, сърбеж. В по-напредналите стадии пациентите могат да чувстват болка и секреция на лимфа от раневите повърхности. Това състояние не трябва да се подценява, тъй като усложненията при нелекуван лимфедем могат да доведат до лимфангит, лимфангиоаденит и до дълбока венозна тромбоза.
– Как се диагностицира?
– Диагнозата се поставя въз основа на анамнестичните и клиничните данни на пациента. В някои случаи е задължително провеждането на доплерова сонография на съдовата система за отхвърляне на някаква венозна патология.
– Какво е лечението?
– Може би трябва да се изтъкне, че едно от най-важните неща е грижа за кожата в областта на засегнатата част на тялото, за да се предовратят инфекции на кожата и на меките тъкани. Провежда се и комплексна деконгестивна терапия, която включва комбинация от различни лечебни методи – като мануален лимфен дренаж. Еластокомпресия с еластични бинтове и чорапи/ръкави с различни степенни на компресия и пневматични апарати които генерират определена степен компресия. В терапията също се включват и флеботропни медикаменти.
