Д-р Ренета Пелтегова пред News24sofia.eu: Синдромът на разбитото сърце засяга най-често жени в менопауза (ИНТЕРВЮ)

4 Min Read
Д-р Ренета Пелтегова, кардиолог в УМБАЛ „ Св.Екатерина“
Д-р Ренета Пелтегова, кардиолог в УМБАЛ „ Св.Екатерина“

Синдромът на разбито сърце, известен още като стрес индуцирана кардиомиопатия и такоцубо синдром възниква при тежък емоционален или физически стрес. Типичният вариант се характеризира с преходна дисфункция на лява камера с апикално балониране. При пациентите с този синдром е на лице гръдна болка, ЕКГ и лабораторни данни за остър миокарден инфаркт, но липсва обструктивна коронарна болест. Състоянието е временно и повечето пациенти се възстановяват в рамките на няколко седмици.

Повече по темата пред News24sofia.eu разказва д-р Ренета Пелтегова, кардиолог в УМБАЛ „ Св. Екатерина“:

– Kaкво представлява синдромът на разбитото сърце?

– Синдромът е описан за първи път през 1990 година в Япония.Японските лекари го наричат такоцубо, кръстен e на уред с форма на делва, използван за лов на октоподи, при заболяването в тази форма се променя видът на лявата камера на сърцето. Състоянието обикновено е резултат от тежък физически или емоционален стрес, като внезапно настъпило заболяване, загуба на близък човек, финансови загуби, сериозен инцидент или природно бедствие. В малък процент от случаите се обсъжда ролята и на силните положителните емоции.

– По какъв механизъм внезапният стрес причинява синдрома на разбитото сърце?

– Все още не е напълно изяснен механизма по който възниква заболяването. При пациентите с такоцубо синдром се установява симпатикусова активация с повишени нива на циркулиращи катехоламини, отделянето, на които е провокирано от силните емоции. При стрес и свръх излъчване на катехоламини микроциркулацията не е в състояние да поеме кръвния поток и реагира с вазоспазъм.

Коя е рисковата популация за синдрома на разбитото сърце?

– Най-застрашени са жените на средна възраст. Рискът от развитие на заболяването се увеличава пет пъти след 55 годишна възраст. Синдромът се наблюдава и при по-млади жени, мъже дори при деца,но по-голямата част от пациентите са жени в менопауза. Смята се, че това се дължи на понижени нива на естрогените. Други рискови групи са хора, страдащи от тревожно разстройство, депресия, с щитовидна патология, феохромоцитом и неврологични заболявания.

– Какви са симптомите на синдрома на разбитото сърце?

– Пациентите най-често се оплакват от силна болка в гърдите,която може да продължи часове,често на приливи и отливи и задух.Болката наподобява тази при остър миокарден инфаркт. Тя е силна, стягаща, локализирана зад гръдната кост. Симптомите обикновено се появят веднага или часове след стресово събитие,много рядко след седмици.

– Как се диагностицира синдрома на разбитото сърце?

– Диагнозата се поставя след извършване на набор от изследвания. Eлектрокатдиограмата е типична за преден обширен миокарден инфаркт със ST елевация като след 2,3 дни може да се наблюдава само инверсия на Т-вълната. От лабораторните изследвания са повишени маркерите за миокардна некроза, но никога не достигат стойностите характерни за преден обширен миокарден инфаркт. Нивата на мозъчния натриуретичен пептид ( BNP) са повишени при повечето пациенти със стрес индуцирана кардиомиопатия.Ехокардиографията показва типични отклонения в движението на стената на лява камера в зависимост от варианта на синдрома.Коронарографията при пациентите със синдрома на разбитото сърце е нормална.

Лекува ли се синдрома на разбитото сърце?

След като се приеме диагнозата такоцубо лечението е симптоматично. Състоянието в повечето случай е обратимо. Обикновено пациенти се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици и са изложени на нисък риск от рецидив на заболяването. Ако се диагностицира рано и се лекува правилно, синдромът такоцубо е свързан с ниска смъртност.

Share This Article
Тодор Стефанов е най-разпознаваемото лице на „новата“ българска журналистика. Той е един от първите представители на младата журналистиката в България и е от малцината, които преди повече от няколко години насочиха прожекторите към живота на т.нар. „изгонените сираци”. Наричат го скандален, нецензурен, циничен, но думата, която го определя е една – истина. Стефанов винаги показва истината, дори, когато тя не се харесва на никого. Култовите му текстове в най-успешните български вестници са четени от млади поколения българи. Името на Стефанов отдавна вече е нарицателно, заради скандалните му електронни репортажи, необикновените статии за обикновени хора и обществените експерименти, които той провежда – и в медиите, и на хартия. Разкритията на Тодор Стефанов, относно случващото се в социалните домове с изоставените български деца, също са пример за постоянството в работата му. Данните за тези ужасяващи злоупотреби стигат и до Европейския Парламент, с което мащабът на журналистическата му работа се увеличава значително.
Leave a Comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

shop