Ускорената сърдечна дейност наричаме тахикардия. Най-срещаните симптоми при тахикардия включват сърцебиене, прескачане на сърцето, задух, болки и стягане в областта на гърдите, както и замаяност и световъртеж, обща отпадналост и умора. Съществуват множество причини за появата на това състояние. Тъй като тахикардията е на практика ускорен пулс, тя може да бъде най-често причинена вследствие на физическо натоварване, спорт или в отговор на стресови и емоционални събития. Но други причинители могат да бъдат сърдечни заболявания, вродени сърдечни аномалии, високо или ниско кръвно налягане, белодробна емболия, нарушения на щитовидната жлеза и др. Рисковите фактори варират спрямо вида тахикардия. Някои от тях могат да бъдат фамилна история, възраст, наднормено тегло, нарушени функции на щитовидната жлеза, коронарна болест, електролитен дисбаланс и др.
Може ли тахикардията да е опасна за здравето? Какви са възможните усложнения?
Повече по темата разказа в интервю за News24sofia.eu д-р Станиан Станев, кардиолог в УМБАЛ „ Св. Екатерина”.
– Д-р Станев, кажете какво представлява тахикардията? Какво я провокира?
– Първо да започнем с това, че нормалния сърдечен ритъм варира между 60 и 100 удара в минута. Нека да дадем определение на това какво е тахикардия: това е състояние, при което сърцето се съкращава с честота над 100 удара в минута, когато тялото е в покой. При физическо натоварване тя се проявява като компенсаторен механизъм, водещ до увеличено изпомпване на кръв задоволяващо нуждите на организма. При спортуване физиологичната сърдечна честота може да се увеличи до 50-85% от нормалния ежедневен пулс и не трябва да надхвърля тези стойности. Най – грубо трябва да направим разлика между състояния, които водят до изява на тахикардия и така наречените аритмии . Синусовата тахикардия, е ритмично сърцебиене, причинено от физиологичната активация на клетките в проводната система, т. Нар. Пейсмейкър клетки. Най – честите причини в ежедневието, които могат да доведат до това абнормно учестяване на ритъма в покой са обикновено интензивен стрес и психоемоционално напрежение, невнимателното предозиране с кофеин, употреба на алкохол и тютюнопушене. Не трябва да се пропуска и все по-масовата употреба на марихуана, синтетични наркотици и райски газ, особено сред подрастващите.
– Има ли заболявания, за които симптом може да е именно тахикардията?
– Да. При липса на някое от гореспоменатите, трябва да се търсят болестни причини другаде в организма, които да го провокират. При необяснимо сърцебиене, трябва да се изключи хиперфункция на щитовидната жлеза чрез изследване на щитовидни хормони, тиреостимулиращ хормон и преглед от специалист ендокринолог. Анемията е друг фактор, който може да се има предвид. Обикновено тя ще е съпроводена с обща адинамия и бледост. Изследване на пълна кръвна картина би било добро начало да ориентира лекаря дали може да се касае за това. Честа находка е и в условията на инфекции, особено съпроводени с повишена телесна температура и дехидратация. При непровокирано сърцебиене, особено съпроводено със задух, при пациенти с доказана дълбока венозна тромбоза или след ортопедична операция, например, може да се подозира белодробна тромбоемболия.Продължително сърцебиене след прекарана вирусна инфекция може да бъде признак на миокардит – възпаление на сърдечния мускул. По – драматично протичащи причини, които неимоверно могат да доведат до тахикардия са остър коронарен синдром, тампонада на сърцето – остро акумулиране на течност в перикардната обвивка на сърцето, водеща до компресия, изострена сърдечна недостатъчност.
– А какво е аритмията, нея също асоциираме с ускорено сърцебиене?
– Аритмиите са рязко започващи епизоди на силно учестен пулс като сърдечната честота може да достигне 200 и повече удара в минута. Механизмите им на възникване са различни, а самите те могат да започнат от различни огнища както от камерите, така и от предсърдията. Характерното за тях е острото начало, съпроводено със замайване, причервяване, загуба на съзнание и дори смърт. При такава изява, човек трябва незабавно да потърси лекарска помощ. Най – честата аритмия е предсърдното мъждене. Все повече в кардиологичните среди се говори за нея като за нова епандемия. Това се превръща в едно от водещите социално и икономически значими заболявания и лечението й включва мултидисциплинарен подход, тъй като рисковите фактори за нейната поява са добре познатите – захарен диабет, неконтролирана артериална хипертония, метаболитни заболявания, бъбречни, щитовидни заболявания.
– Какви са диагностичните методи?
– Електрокардиограмата е основното средство с което лекарят се запознава какъв вид е аритмията. Тя се счита за златен стандарт при проследяването на сърдечната дейност.. С холтер мониторинг се записва сърдечния ритъм, както през деня, така и през нощта, за да може по този начин лекарят да получи по-подробни данни, с които да установи наличието на нарушения. Аритмията не се улови при някой от горепосочените методи, лекарят може да предложи инвазивно електрофизиологично изследване.
– Какво е лечението и какви са възможните усложнения, ако не вземем мерки?
– Лечението на аритмиите включва медикаментозна терапия, аблация на огнището или имплатнация на постоянен кардиовертер дефибрилатор. Ако усетите учестено сърцебиене или изпитвате някой от вече споменатите симптоми, е добре да се консултирате с лекар. Дори и да нямате ясно изразени симптоми, тахикардията все пак може да бъде открита при рутинен преглед. Ето защо е препоръчително поне веднъж годишно да посещавате кардиолог. Трябва да отбележа, че поддържането на висока сърдечна честота в дългосрочен план е с доказан атерогенен ефект върху стените на артериите, което от своя страна благоприятства развитието на артериална хипертония и исхемична болест на сърцето. Усложненията, свързани с недобрия контрол на предсърдно мъждене включват инсулт и развитие на сърдечна недостатъчност.
