Военните действия запазват потенциала си за ескалация и разпространение извън украинска територия, като не може да бъде изключен напълно и вариант за използване на оръжия за масово поразяване. Това се посочва в доклад на Държавната агенция “Национална сигурност” за 2022г., съобщава БГНЕС.
Отбелязва се, че руската инвазия в Украйна през 2022 г. значително ерозира съществуващата архитектура за сигурност в Европа, ескалира съперничеството между геополитическите фактори и създава вектори за глобална енергийна, икономическа и продоволствена несигурност.
От ДАНС отчитат, че в този контекст през 2022 г. най-съществено влияние върху националната сигурност на България оказват войната в Украйна и нарастващият потенциал за нестабилност в Западните Балкани. Освен това негативни отражения продължава да има и цикличното изостряне на напреженията в Близкия изток, Централна Азия и Северна Африка.
Агенцията очертава Черноморско-кавказкия регион като зона от първостепенно значение поради руската агресия в Украйна, довела до концентрацията на способности на НАТО за отбрана на държавите членки и сдържане на Русия.
Процесите водят до промяна на основни енергийни и транспортни коридори и генерират значителен бежански поток към Европа, който създава допълнителни предизвикателства за приемащите държави, отбелязва се в доклада.
ДАНС посочва, че фактори за дестабилизация на региона са и “замразените” конфликти (Нагорни Карабах, Абхазия и Южна Осетия, Приднестровието), в които Русия е ключов фактор.
Допълва се, че през миналата година в Западните Балкани се наблюдава нарастване на напрежението.
“Засилената конкуренция между геостратегическите фактори стимулира великодържавнически и реваншистки амбиции. Етническите и религиозни специфики се инструментализират за подкопаване на държавния суверенитет и териториална цялост“, пише в доклада.
Негативно въздействие върху процесите в региона оказва и незаконната миграция, а също радикализацията и разпространението на религиозен екстремизъм.
Отбелязва се и че въпреки одобряването през 2022 г. на старта на преговори на Северна Македония за членство в Европейския съюз, не се оправдават очакванията за устойчиво и необратимо спазване от страна на Скопие на договореностите с България, по които се наблюдава съществен регрес, включително по въпроси, свързани със защита правата на лицата с българско самосъзнание и говора на омразата.
