Делът на ЕС в световната икономика е намалял от 25,8% през 2004 г. до 17,6% през 2024 г. Икономиката на ЕС изостава сериозно от тази на САЩ и е изправена пред заплахата да бъде задмината от Китай. Това съобщава Институтът за пазарна икономика (ИПИ) в свой доклад за конкурентоспособността на ЕС.
Според ИПИ намаляването на дела на ЕС в световната икономика е резултат от устойчиво ниския икономически растеж, както и от демографските предизвикателства в Европа. Растежът на ЕС през последните 20 години остава слаб и се дължи предимно на новите страни членки. Базираният на 2005 г. индекс на БВП достига 140-200 в почти всички държави от Централна и Източна Европа (ЦИЕ) и е в застой в някои от южните икономики.
Според ИПИ бъдещето на европейската конкурентоспособност е в центъра на политическото внимание на новата Европейска комисия (ЕК). Институтът отбелязва, че докладът на бившия президент на Европейската централна банка Марио Драги за конкурентоспособността (2024 г.) и докладът на бившия италиански министър-председател Енрико Лета за единния пазар (2024 г.) ще оформят цялостната рамка на мислене на ЕК и потенциалните стратегически политики за насърчаване на конкурентоспособността и растежа.
ИПИ посочва, че има няколко причина за това ЕС да губи конкурентоспособност. Една от тях е, че Европейския съюз изостава по отношение на икономическата свобода в сравнение със САЩ, най-вече по отношение мащаба на държавната намеса и строгостта на регулациите. ЕС е конкурентен на САЩ по отношение на правната система, стабилността на парите и свободата на търговията, инвестициите и движението на хора. Според ИПИ високите данъци, прекомерната държавна намеса, високият дълг и строгите регулации подкопават конкурентните предимства на ЕС.
Единният пазар в ЕС е уникален пример за успех в световен мащаб. Въпреки това той не разгръща пълния си потенциал. Първоначалният ентусиазъм за интегриране в свободно за предприемачество и стопанска инициатива пространство е заменен от умора. Проучването на ИПИ посочва, че укрепването на единния пазар би довело до създаване на допълнителна добавена стойност в мащаб от 713 млрд. евро за едно десетилетие.
През последните три десетилетия в ЕС се наблюдава спад в конкурентоспособността, като разходите за труд нарастват чувствително, а производителността на труда в големите икономики е в застой. Държавният дълг пък често се използва за стимулиране на вътрешното потребление и увеличаване на разходите за труд, вместо да се насочват към увеличаващи продуктивността инвестиции. Равнищата на дълга в държавите членки на ЕС, показват значителни различия, което се отразява както на икономическата свобода, така и на фискалната гъвкавост.
Друга причина ЕС да губи своята конкурентоспособност е застаряващото население и недостатъчното развитие на пенсионните фондове. Тези фактори водят до увеличаване на разходите за труд, което е в ущърб на ценовата конкурентоспособност на европейските предприятия. Повишаването на разходите за труд намалява и размера на наличния капитал за финансиране на растежа и иновациите.
