Руското нахлуване в Украйна и ударите по електроцентралата в Запорожие възродиха страха от атома, тъй като никога не е избухвал конфликт с висока интензивност в ядрена страна, отбелязва Жан-Мишел Безат, журналист в Le Monde. Ето защо Владимир Путин реши да си играе с ядрения огън – и тревогите, които го съпътстват. Руският президент постави своите възпиращи сили в бойна готовност три дни след началото на инвазията в Украйна, но без да докоснат атомното сърце на най-мощната централа в Европа – пресметнат акт или гаф?
Към това се добавя и повреда в системата за дистанционно управление на ядрените материали в Чернобилската електроцентрала, окупирана от руснаците като тази в Запорожие, което попречи на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) да получава достъп до тези данни, и бомбардировката на Харковски институт по физика, в който се помещава изследователски реактор. Тези сериозни инциденти събудиха страха, все още спящ, от радиоактивни изпускания в атмосферата и поддържат война на нерви, която не без причина ще укрепи противниците на ядрената енергия.
Украинският президент Володимир Зеленски увери, че експлозията на електроцентрала “е краят на всичко. Краят на Европа . “Това, което правят руснаците, е ядрен тероризъм“, каза Петро Котин, президент на публичния оператор на централите на Енергоатом, в интервю за Le Monde . След удара срещу Запорожие генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси нарече ситуацията “безпрецедентна” и “изключително тревожна“. Владимир Путин увери президента на Франция Еманюел Макрон, че “няма намерение” да атакува ядрени обекти, без наистина да го успокои: военното му приключение разкри опасността от ядрената енергия по време на война.
От пускането в експлоатация на първите атомни електроцентрали през 50-те години на миналия век никога не е избухвал конфликт с висока интензивност в ядрена страна.
Украйна управлява петнадесет реактора, разположени в четири обекта, които произвеждат половината от нейната електроенергия, центрове за атомни изследвания и хранилища за радиоактивни отпадъци. Москва иска да контролира всички тези инсталации, които също са силно зависими от руските технологии и горива. Умишленото бомбардиране на реактор остава най-лошият сценарий, но и най-малко вероятният.
