Едни чувства отиват в реката, тя пък ще ги отнесе незнайно къде, а съзнанието остава същото, същото с болка за любимия човек.
Обичаш, даваш всичко за тази любов.
Обаче видиш ли, егоизма е толкова жесток в днешното съвремие, че едва ли не, оставаш незначим.
Тя, реката ще отмие спомена, водата ще измие всичко, но няма да измие плахото трептене над любимия човек.
Навярно утре, други ден, тя любима за друг ще бъде, но аз няма да я забравя!
Тя ще бъде завинаги в моето сърце, ще я помня цял живот!
Източник: Емил Любомиров, Facebook
