Ако в началото на 2022 г. растежът се задържа по-добре от очакваното в страните, в които присъства, Европейската банка за възстановяване и развитие е по-песимистична за 2023 г. в новите си прогнози, публикувани днес. В средносрочен план това несъмнено ще бъде една от най-болезнените социални последици от енергийната криза, през която преминава континентът. “Тъй като техните енергийни разходи са пропорционално по-високи от тези на богатите, най-бедните домакинства в Централна и Южна Европа са по-силно засегнати от инфлацията“, обяснява Беата Яворчик, главен икономист на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР).
И тъй като в тези страни социалната държава и преразпределението са по-слаби, отколкото на Запад, увеличаването на неравенствата, причинено от растящите цени, “може да бъде значително“ и най-вече “да продължи за дълъг период от време”, информира le monde. В доклад, публикуван през ноември 2021 г., тази ЕБВР, създадена през 1991 г. в подкрепа на икономическия преход на постсъветското пространство, вече посочи, че делът на несвиваемите разходи, свързани с отопление и енергия, тежи 25% от разходите на домакинствата в Румъния и 22% в Унгария срещу 7% в Германия. Оттогава обаче перспективите се влошиха значително – през юли инфлацията надхвърли средно 16,5% в 37-те страни, в които работи ЕБВР, от балтийските държави до Централна Азия. Още по-лошо, сега газът представлява повече от три четвърти от производството на топлинна енергия в Северна Македония, Молдова и Украйна. Това предполага тежка зима, особено ако температурите паднат много. Преди енергийната криза почти една трета от най-бедните домакинства в Централна Европа, Южна Европа и Централна Азия не можеха да си позволят да се отопляват, посочват от ЕБВР.
