От влизането в сила на забрана за петролни продукти на EU/G7 на 5 февруари 2023 г. до края на февруари 2024 г. Европейският съюз е внесъл 5,16 милиона тона петролни продукти на стойност 3,1 милиарда евро от три турски пристанища – Джейхан, Мармара Ереглиси и Мерсин. Има подозрения, че по-голямата част от тези рафинирани продукти вероятно са с руски произход, тъй като 86% от вноса на пристанищата през същия период идва от Русия. Това показва последният съвместен анализ на Центъра за изследване на демокрацията (CSD) и Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA).
В периода февруари 2023 г. – февруари 2024 г. Турция е внесла 17,6 милиарда евро руски петролни продукти, което е 81% от общия внос на рафинирани продукти в страната. Руският износ на петролни продукти за Турция генерира 5,4 милиарда евро данъчни приходи за военната каса на Кремъл.
През 2023 г. Турция стана най-големият купувач на руски петролни продукти в света, като е внесла 18% от общия износ на петролни продукти от Русия. Вносът на руски петрол от Турция е нараснал почти петорно през последното десетилетие.
“Трябва да бъдат предприети разследвания от правоприлагащите агенции на ЕС, за да може да се гарантира, че реекспортираните руски петролни продукти в страни като Турция не влизат в санкциониращи държави“, коментира Исак Леви, ръководител на екипа за политика и енергиен анализ Европа-Русия в CREA.
След пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна, Русия използва сложна мрежа от икономическо влияние в световен мащаб, за да заобиколи санкциите и да запази позицията си на международните пазари. Турция се превърна в един от ключовите фактори и основен търговски център за руски петрол и газ.
Русия прерасна във втория по големина търговски партньор на Турция, изнасяйки стоки в Турция – предимно нефт, газ и въглища – на стойност 42,2 милиарда евро през 2023 г. Стратегическото местоположение на Турция на Черно море позволява на търговците на петрол да извлекат по-големи дивиденти от вноса на петролни продукти и улеснява съхранението им в терминали в различни пристанища в страната.
Смята се, че турските складови съоръжения впоследствие са се превърнали в основна спирка за руски петролни продукти по пътя им към търговия в световен мащаб, включително към санкциониращи региони като Великобритания, САЩ и ЕС. И по-специално към ключови купувачи в Гърция, Италия, Испания, Румъния и Холандия.
“Продажбата на пазара на ЕС, където цените са много по-високи поради дефицит в доставките, означава значителен марж на печалба за всеки допълнителен барел, който Русия продава. Цените на турския износ за ЕС са с 24% по-високи от вноса от Русия. По-голямата част от тази печалба се реализира от търговски посредници на големи руски петролни компании, работещи на пазара на ЕС. Тези търговци обикновено са регистрирани в данъчни убежища като Швейцария, Холандия и ОАЕ“, разясни Мартин Владимиров, директор на програма “Енергетика и климат” в CSD.
Припомняме, миналата година CREA излезе с данни, че в период 24 февруари 2022 г. – 13 ноември 2023 г. ЕС е внасял руски газ и петрол, въпреки наложената забрана през 2023 г.
През ноември миналата година ЕК посочи, че България не може да продава руски петрол на трети страни, дори и да бъде преработен в страната.
