Европейските нации обсъждат възможността да изпратят войски в Украйна в случай на примирие или мирно споразумение, склед като новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп ясно заяви, че няма да ангажира американски войски за гарантиране на сигурността, съобщиха официални лица и дипломати, цитирани от “Ройтерс”
Френският президент Еманюел Макрон ръководи ранните дискусии по въпроса, които обаче разкриват разделения относно целите и мандата на подобна мисия, както и рисковете от обсъждането му на този етап.
Европейските лидери се стремят да избегнат впечатлението, че са готови за преговори с Русия, които биха позволили на президента Владимир Путин да запази териториалните си завоевания. В същото време някои от тях обмислят как европейските държави могат да осигурят гаранции за сигурността на Украйна, включително чрез изпращане на десетки хиляди войници на украинска територия.
На среща в Париж на 7 декември с Макрон и украинския президент Володимир Зеленски, Тръмп подчерта, че американски войски няма да участват в такава мисия, оставяйки отговорността на европейските страни.
“Дори ако има гаранция за сигурност от НАТО, европейските сили ще поемат водеща роля“, заяви високопоставен европейски представител.
Плановете срещат критики в някои европейски столици. Полският премиер Доналд Туск заяви, че Варшава няма намерение да участва в такава мисия. Германският министър на отбраната Борис Писториус заяви, че Берлин може да играе роля в осигуряването на примирие, но е твърде рано да се говори за конкретна мисия.
Италиански официални лица подкрепят идеята за традиционна мироопазваща мисия, докато Франция и Украйна настояват за по-широка цел – възпиране на бъдещи руски атаки.
Експерти смятат, че такава мисия ще изисква значителен брой войници. Анализатори оценяват, че около 40 хиляди войници биха били необходими за основна мисия, докато пълната ротационна система може да включва до 100 хиляди войници.
Други въпроси, като съставът на международните сили, мандатът и правилата за ангажиране, остават нерешени. Италианският министър на отбраната Гуидо Крозето предложи мисията да бъде под егидата на ООН, но някои експерти предупреждават, че това ще даде прекалено голямо влияние на Русия като постоянен член на Съвета за сигурност.
“Какво ще се случи, ако европейски войник бъде прострелян?” попита френски военен представител, подчертавайки сложността на подобна мисия.
Подобна мисия би била най-голямото европейско военно усилие от войните в бивша Югославия през 90-те години, когато до 60,000 войници бяха разположени в Босна и 50,000 в Косово.
Допълнително, Европа ще трябва да убеди САЩ да участват поне чрез разузнавателна и оперативна подкрепа, въпреки отказа на Тръмп да ангажира американски войски.
Тези дискусии подчертават необходимостта Европа да изгради капацитет за поемане на водеща роля в регионалната сигурност, докато се подготвя за бъдещи сценарии в Украйна.
