Президентът Еманюел Макрон иска да увеличи разходите за отбрана на Франция, след като Вашингтон заплаши да оттегли гаранцията си за европейска сигурност, но финансирането на тези планове няма да е лесно, тъй като правителството му се бори да укроти дефицита, съобщава “Ройтерс”.
С един от най-големите бюджетни дефицити в Европейския съюз, Франция е под нарастващ натиск да ограничи общите разходи и прие своя бюджет за 2025 г. едва миналия месец след седмици на забавяне в дълбоко разделения парламент.
Сега геополитическите главоболия, произтичащи от сближаването на президента на САЩ Доналд Тръмп с Русия и временното му замразяване на военната помощ за Украйна, вероятно ще окажат нов натиск върху ангажиментите на Франция за намаляване на разходите.
“Франция се насочва към трудни бюджетни компромиси, за да съгласува ангажимента на правителството за по-ниски бюджетни дефицити, като същевременно увеличава разходите за отбрана“, посочи агенция Scope Ratings.
Франция не е сама в стремежа си да постави икономиката на военна основа.
Партиите, които се надяват да сформират следващото правителство на Германия, се споразумяха за основен ремонт на дълга, с което проправиха пътя за огромни разходи за отбрана и инфраструктура.
Същият ден Европейската комисия предложи отпускане на до 150 милиарда евро за заеми на страните от ЕС съгласно план за превъоръжаване. Британският премиер Киър Стармър пък обяви, че ще увеличи разходите за отбрана до 2,5% от БВП до 2027 г. и в крайна сметка ще се стреми към 3%.
Макрон, който ще се обърне към нацията в тази вечер във “време на голяма несигурност“, заяви по-рано тази седмица, че европейските страни трябва да натиснат разходите за отбрана до “около 3-3,5%“, което е значително по-високо от настоящата цел от 2% за членовете на НАТО.
Франция вече увеличава военните разходи с 3 милиарда евро годишно до 2030 г. съгласно дългосрочен закон за планиране на отбраната, който според министъра на въоръжените сили Себастиен Лекорню трябва да бъде преразгледан, за да отрази новите геополитически реалности.
Франция изпълнява целта от 2% на НАТО, но за разлика от повечето други членки тя финансира по-широк набор от ангажименти за отбрана – от ядрен арсенал до самолетоносачи и собствени оръжейни програми като изтребителя “Рафал”.
Въпреки това, за да повиши разходите за отбрана до 3% от БВП, страната ще трябва да намери допълнителни 30 милиарда евро годишно.
“Трябва да вървим по-бързо и по-упорито“, настоя министърът на финансите Ерик Ломбард и добави, че разходите за социални помощи няма да бъдат пожертвани, за да се плати сметката.
Въпреки това Макрон предупреди, че трудните бюджетни решения са неизбежни и даде пример от началото на 60-те години на миналия век, когато президентът Шарл дьо Гол инвестира огромни средства за изграждането на ядрения арсенал на Франция.
“Можехме да кажем на генерал Дьо Гол по отношение на милиардите, похарчени за ядрени средства за разубеждаване, защо вместо това да не ги използваме за покупателната способност на Франция?”, отбеляза Макрон.
С изключение на крайната левица, повечето френски партии са доволни от увеличаването на разходите за отбрана, но има много по-малко консенсус относно това как да се плати за това, особено ако са необходими големи съкращения другаде.
През декември опозицията свали предишния премиер – консерватора Мишел Барние, след като той се опита да прокара големи съкращения на разходите, за да овладее дефицита под натиска на рейтинговите агенции и растящите плащания по дълга.
За увеличаванате на разходите за отбрана Лондон планира да намали помощта си за развитие – ход, който е трудно приложим за Франция, след като тя вече намали подобни разходи с повече от 30% в бюджета за 2025 г.
Въпреки че изключва увеличаването на корпоративния данък за финансиране на отбраната, Ломбард посочи, че богатите могат да допринесат повече, което би трябвало да зарадва левите партии като социалистите, които призоваха за “фискален патриотизъм” за финансиране на отбраната.
Правителството също няма място за лавиране през тази година, тъй като се стреми да намали бюджетния дефицит до 5,4% от БВП по пътя към целевия таван на ЕС от 3% през 2029 г.
Предложението на Европейската комисия за отделяне на разходите за отбрана от лимита на ЕС би облекчило част от политическия натиск, въпреки че това не допринася много за облекчаване на нарастващата купчина дългове на Франция.
“Имаме бюджетни ограничения”, призна Ломбард. “Имаме 3,3 трилиона евро дълг, което означава, че всяка година плащаме на нашите кредитори повече от 50 милиарда евро, което е приблизително толкова, колкото бюджетът за отбрана“.
