Гърция като бъдещ член на Съвета за сигурност на ООН ще се ръководи в мандата си от три думи от гръцки произход, но с универсално значение: диалог, дипломация и демокрация.
Нейните шест приоритета ще бъдат: мирното уреждане на спорове; зачитане на международното право; жени, мир и сигурност; климат, мир и сигурност; деца във въоръжени конфликти; и “разбира се, като морска нация, морската сигурност“.
Това заяви в четвъртък гръцкият премиер Кириакос Мицотакис в речта си пред Общото събрание на ООН.
Подчертавайки важността на реформата на Съвета, той каза, че “това е реликва от свят, който вече не съществува“. Близо една трета от държавите-членки на ООН никога не са участвали в Съвета, посочи той, като призова за разширяването му както в постоянни, така и в непостоянни категории. Отбелязвайки, че Гърция ще направи всичко възможно да бъде стабилизиращ фактор, той каза, че “работата започва в непосредственото ни съседство“.
Неговата страна е врата към Европа, Северна Африка и Близкия изток, каза той.
Изразявайки загриженост относно продължаващото насилие в Близкия изток, той призова всички страни, включително Иран, да се отдръпнат от продължаването на настоящия разрушителен цикъл. Хората от двете страни на южната граница на Ливан имат право да живеят мирно, каза той, подкрепяйки предложението за незабавно 21-дневно прекратяване на огъня.
Гърция винаги ще подкрепя легитимното право на Израел да се защитава, “но има значение как го прави“, подчерта той, потвърждавайки подкрепата си за решение с две държави.
Очаквано, Мицотакис не пропусна и темата за Кипър и напрегнатите отношения на неговата страна с Турция.
Тази година се навършват петдесет години от окупацията на над една трета от територията на Кипър. Той потвърди отново ангажимента към суверенитета и териториалната цялост на тази страна. Решение за две държави не може и няма да бъде приемливо, каза той, като призова Турция и общността на кипърските турци да седнат на масата за преговори.
Обръщайки се към Западните Балкани, той каза, че страните от региона трябва да оставят зад гърба си травматичното наследство от миналото и да прегърнат своето европейско бъдеще. Призовавайки ги да подобрят демократичното управление, да преследват трудни вътрешни реформи и да се ангажират с добросъседски отношения, той предупреди, че “има разрушители, които не искат нищо повече от това да предизвикат нови разделения в този чувствителен ъгъл на Европа“.
