Още в рамките на днешния ден първата и втората политическа сила ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ ще проведат среща в Министерството на финансите, за да обсъдят параметрите на предложения от служебния кабинет бюджет и перспективите за намаляване на прогнозния дефицит от 6,4%.
Това се разбраха представители на първата и втората формация, които проведоха пореден разговор на експертно ниво по тема бюджет. От страна на партията на Борисов присъстваха Томислав Дончев, Кирил Ананиев, Красимир Вълчев, Теменужка Петкова и Жечо Станков, а от другата страна на масата седнаха Кирил Петков, Асен Василев, Николай Денков, Мартин Димитров, Георги Ганев и др.
Основната цел на проведения разговор, за който се разбра в последния момент, но който все пак се случи пред обективите на камерите, бе обсъждането на възможностите да се орежат разходи, за да се впишем в критерия за максимален дефицит от 3%, основният от Маастрихтските критерии, които следва да се изпълнят по пътя към еврото.
“Съгласен съм с това, което се разбрахте на лидерската среща – че ситуацията е извънредна, нестандартна. Как това се отразява на бюджетния процес – в момента имаме едно предложение на Министерството на финансите, което е направено въз основа на действащите политики и отчета за миналата година. В същото време двете политически сили се разбраха да разработят своята управленска програма, като тя трябва да бъде остойностена, като двата процеса трябва да вървят паралелно“, подчерта финансовото острие на ГЕРБ и бивш министър на финансите Кирил Ананиев.
12,5 млрд. лева инвестиции на годишна база са заложени в програмата на Промяната, което било “леко нереалистично“, посочи на свой ред вторият човек в ГЕРБ Томислав Дончев.
Двете партии трябва да зададат “серия от въпроси” на Министерството на финансите, за да получат “серия от сценарии“, заяви на свой ред последният редовен финансов министър и съпредседател на “Продължаваме промяната” Асен Василев.
“Единият сценарий, който според мен е разумен – какво се случва, ако ние получим едно от двете плащания по Плана за възстановяване и устойчивост тази година, което изглежда може би най-реалистично. Да изпълним всички законопроекти и мерки. Да кажем, че до средата на годината могат да бъдат изпълнени и да се получи плащане на база на това. Мерките за третото плащане може би не е много реалистично да смятаме, че ще бъдат изпълнени. Това следва да е едното искане – от министерството да направят съответния разчет. Да се направи и разчет, който са дали като линия при тях, но да потвърдят ефекта и да го заложат в бюджета, е при 100% дивидент от държавните предприятия, ако има нужда от изключения. Миналата година имаше 3-4 предприятия с изключения. Това да се изговори и да се обясни защо има нужда от изключения“, добави той.
Преекспонирани са, смята Василев, и разходите за издръжка на администрацията, заложени в бюджета – с цели 43% без никаква аргументация. Според него тези разходи следва да бъдат увеличени единствено толкова, колкото е ръстът на инфлацията.
Потенциал по търсене на резерви по линия на европарите няма, посочи в заключение Томислав Дончев, макар и отпушване на траншовете по ПВУ и европрограмите ще доведат по положителен макроикономически ефект за държавата.
“Пред нас стои въпросът може ли да бъде свит дефицитът с над 3% (от 6,4% до 3% – бел.ред.) и колко болка би донесло това. И колко време ще отнеме – дали година, дали две години.”
Василев пък подчерта, че няма съмнения що се касае до макрорамката, представена от Министерството на финансите, но смята, че поради факта, че България остава една от страните в Европа с най-евтини енергоресурси, то има сериозен потенциал за ръст на индустриалното производство и икономиката като цяло.
Основен приоритет остава Еврозоната, посочи и другият съпредседател на ПП и бивш премиер Кирил Петков. И съобщи – от Европа имало сигнали, че поради войната в Украйна и близостта на България до конфликта, може да се направи компромис с изискването от дефицит на ниво от 3%.
“Това отваря една възможност за дебат с Европейската централна банка и на политическо ниво в ЕС. Просто казвам, че това ни бе подадено като потенциална посока, в която можем да вървим“, каза Петков.
