Три грузински телевизионни канала са глобени заради отказ да излъчат предизборен видеоклип на управляващата партия “Грузинска мечта” с кадри от сгради, разрушени по време на войната в Украйна. Скандалното видео и под формата на банери се появи по улиците на Тбилиси месец преди гласуването на парламентарните избори, които и опозиция, и управляващи в Грузия наричат съдбоносни и исторически и ги определят като референдум за пътя и бъдещето на нацията и страната.
Видеото използва черно-бели кадри на разрушени и горящи сгради и инфраструктура от градове на Украйна на фона на надписи “Не на войната!” в контраст с цветни изображения на подобни нови и реновирани сгради в Грузия снабдени със слогана “Изберете мира”.
Транспаранти със същото съдържание се появиха по улиците на Тбилиси в началото на предизборната кампания през септември месец. На тях на черно-бели снимки на Украйна, пострадала от руската агресия, са зачеркнати електоралните номера на четирите опозиционни сили, а на снимките на Грузия е зачеркнат електоралният номер на Грузинската мечта.
За отказ да излъчат видеоклипа на управляващата партия са глобени грузинските телевизионни канали Formula, Mtavari Arkhi и TV Pirveli. Глобата е по 5 хиляди лари (около 1,8 хиляди долара).
Според адвокат на телевизионния канал Mtavari Arkhi съдът е удовлетворил искането на Изборната комисия за незабавно изпълнение на първоинстанционното решение. Това означава, че телевизионните канали са длъжни незабавно да излъчат клипа – независимо дали решението е обжалвано пред апелативния съд. Телевизионният канал обжалва съдебното решение, но и заявява, че няма да изпълни съдебното решение.
На 26 октомври в Грузия ще се проведат парламентарни избори. И в опозицията, и в управляващите ги определят като съдбоносни и референдум за пътя и бъдещото на страна.
Опозицията казва, че избирателите ще направят съдбоносен избор за Грузия между европейското бъдеще на страната и изолацията под руско влияние. А управляващата партия нарича предстоящия вот избор между мир и война, в който според тях опозицията иска да въвлече Грузия в глобална война.
Решението на съда не е неочаквано за телевизиите. В съвместно изявление, публикувано още преди решението на комисията, те заявиха, че въпреки тежкото бреме от глоби, те не възнамеряват дори и косвено да допринасят за “руската пропаганда, която провежда “Грузинска мечта” и “да се подиграват с народа на Украйна”.
Според комисията телевизионните канали са посочили като причина за отказа да публикуват предизборния видеоклип неговия неетичен характер, както и факта, че според тях той съдържа военна пропаганда, призиви към национална омраза и сплашване на избирателите. Комисията не вижда нищо подобно във видеото, заявявайки, че то не нарушава грузинското законодателство.
Подкрепа за телевизионните канали изразиха редица неправителствени организации и сдружения. Хартата на журналистическата етика на Грузия, която обединява повече от 300 журналисти, призова комисията да не задължава телевизионните канали да излъчват видеоклип, който “повтаря посланията на Кремъл, обижда достойнството както на украинския, така и на грузинския народ и подкопава историческото приятелство между тези два народа.”
Появата на банери по улиците на Тбилиси предизвика подобна реакция в социалните мрежи, а президентът на страната Саломе Зурабишвили, която е критик на политиката на управляващата партия, ги нарече “създадени в ковачницата на КГБ” и обида към културата, традициите и история на Грузия.
Остра реакция на използването на кадри с разрушенията и страданията в Украйна имаше и от Киев. Украинското външно министерство на два пъти излезе с изявления, осъждащи използването на темата за войната.
Посланикът на ЕС в Грузия Павел Герчински също се възмути от кампанията и констатира, че антизападната пропаганда от страна на властите продължава, включително чрез изявления за “партия на глобалната война”. “Знаем къде е глобалната война. Тя е в Москва”, цитира civil.ge думите на посланика.
От своя страна “Грузинска мечта” обвини посланика на ЕС в намеса в изборите.
Председателят на парламента Шалва Папуашвили възприема изявлението на посланика и в контекста на Закона за чуждестранните агенти, който бе приет по-рано в Грузия, въпреки противопоставянето на опозицията.
