Харесва ни или не, силният човек на политическата сцена се казва Делян Пеевски.
Трябва да се свиква с тази реалност. Полза от проклятия, вайкания и интелектуални фрустрации няма.
Пеевски успя да посегне на доскоро немислимото – отстрани Доган и свитата му от ДПС. С това сложи точка на част от митологемите в многострадалния български преход.
Пеевски сега стои по-стабилно и от Борисов, и от Радев. Вдъхва повече респект, “тежи”, не просто физиологически. Знае се, че върши това, което казва – изумителна рядкост за политическия естаблишмънт.
Всъщност голямата му победа е, че смислово дискредитира ефекта от санкциите-бухалка “Магнитски”. Превърна ги в клише и банализирана опорка на опонентите си, повечето – доносници на американското посолство.
Пеевски е пропагандното отрицание на “Магнитски”, доказателството, че човешката воля може да бъде по-силна и от стигмите на “международното положение”. И че страшната Америка не е толкова страшна.
Всички, и особено жълтопаветниците, лазят като палета в краката му. Това не ме радва, но ме забавлява. Заслужиха си го, защото са безкрайно подкупни, безпринципни и бездарни.
А уж съществуваха в политиката, за да го остракират от нея!
Само си помислете как му се “получи” в рамките на два-три месеца: съдейства за разцеплението и дискредитацията на ППДБ, извади на светло оядената аристокрация на Сараите, опразни самите Сараи, подчини БСП, заговори за “кеша” в президентството, позиционира се като единствен опонент на Радев.
Впрочем последното е ключово. Президентът битуваше необезпокояван, безалтернативен, високорейтингов, като “бога от машината”. И ГЕРБ спряха да го зачакат, въпреки че навремето ни проглушиха ушите с “Пътя на Копринката”. Сделката Радев – Борисов е осезаема, тревожна, с неясни последствия.
На барикадата Пеевски остана сам, а това се харесва на целия антипрезидентски лагер, който си търси лидер.
Какъв е ефектът?
Радев се смълча за Пеевски, ошумолява се по всяка важна тема, избяга час във Виетнам да снима фотосесии на жена си, докато тук вреше и кипеше.
Защо се смълча, защо не отвърна, питат се хората и инстинктивно си отговарят – защото е гузен, Пеевски вероятно е прав.
Ето в това е успехът на Пеевски – разколебава доверието в системните играчи, въпреки че самият той минава за част от статуквото. Пеевски е “опозиция в рамките на статуквото” и назовава нещата с истинските им имена, без политкоректност.
И да, всички сме уморени от лицемерния език на либерализма.
И да, всички предпочитаме силни личности и твърда ръка. Вече. Защото няма по-отвратително и контрапродуктивно от джендъра, душевен и телесен…
Източник: www.fakla.bg
