Приемането на България в еврозоната ще генерира допълнителна инфлация не само от индексацията на потребителските цени, но и в дългосрочен план от смяната на монетарния модел и преминаването от валутния борд към общата европейска валута. Това заяви пред БНР икономистът Стоян Панчев.
Той посочи, че не разбира защо се бърза смяната на лева с еврото да се случи през 2024 година. По думите му процесът може да бъде отложен с една или две години. Според него би било добре да се изчака евентуалното провеждане на референдума за това, да се види резултатът от него и тогава, ако е положителен, да се върви към 2025 или 2026 г.
Панчев подчерта, че смяната на лева с евро може да се окаже по-тежък процес, защото потребителският джоб ще понесе на два пъти ефекта от т.нар. закръгляне на цените. Като пример за това той посочи ситуацията в Хърватия, където цените на основни стоки скочиха с до 40% след влизането на страната в еврозоната.
Икономистът изтъкна, че по-високата инфлация може да се случи в последствие като реакция на евентуални бъдещи икономически кризи – по примера на Литва и Естония.
Разликата между инфлацията в България и в Естония е 10%, т.е., ако тук е 15%, там е 25%. Това е доста, доста голяма разлика. Тя идва основно от това нещо, свързано с промяната на паричната система, защото валутният борд спира част от създаването на нови пари в системата, докато еврозоната стимулира това. И когато премахнеш една такава дълго стояла пречка за създаване на пари и дадеш скок на това създаване чрез еврозоната, ефектът е много голям, поясни той.
Панчев прогнозира, че инфлацията ще продължи да намалява през 2023 г. Той уточни обаче, че това не означава по-ниски цени, а само намаляване темпа на нарастване на цените.
