Италианският премиер Джорджиа Мелони и министри подкрепиха предложение за конституционна реформа, въвеждащо пряк избор на министър-председател, в опит да се сложи край на хроничната политическа нестабилност в страната, предава “Ройтерс”.
Мелони превърна конституционната реформа в ключов политически елемент на своята дясна коалиция, след като спечели изборите през септември миналата година.
Италия е имала почти 70 правителства след Втората световна война, повече от два пъти повече от Великобритания и Германия. Повтарящите се опити за създаване на по-стабилна система, последният през 2016 г., винаги са се проваляли сред безброй конкурентни идеи.
Правителствени служители казаха, че съгласно предложената реформа коалициите ще трябва да издигнат премиерски кандидати на изборите, в опит да подобрят стабилността чрез изграждане на по-силна връзка между правителството и избирателите.
Правителството също възнамерява да промени избирателния закон, за да гарантира, че изборите произвеждат работещи мнозинства, избягвайки “висящите” парламенти, които се появиха след изборите през 2013 г. и 2018 г., казаха два източника, запознати с въпроса.
“Ние направихме голяма крачка към “реформата на реформите”, която ще даде стабилност на страната и ще възстанови централната роля на изборите”, каза министърът на реформите Мария Елизабета Алберти Каселати в изявление.
Заседанието на кабинета ще се проведе в петък, казаха източници.
Основните леви опозиционни сили, Движението “5 звезди” и Демократическата партия (ДП), заявиха, че ще се борят срещу плановете за реформи, защото те застрашават контрола и баланса на конституцията от 1948 г., съставена след диктатурата на Бенито Мусолини.
Други опозиционни групи изглеждаха по-склонни да си сътрудничат.
Матео Ренци, който се оттегли като премиер след неуспешната си реформа през 2016 г., каза, че неговата малка центристка партия “Италия Вива” ще бъде готова да подкрепи прекия избор на министър-председател.
В настоящата система партиите отляво и отдясно водят преговори за съставяне на правителство винаги, когато никоя партия не може да претендира за мнозинство в двете камари на парламента. Министър-председателят не е задължително да бъде избран политик.
Всяка промяна в конституцията трябва да осигури мнозинство от две трети и в двете камари на парламента – нещо, което е трудно да се предвиди предвид разпокъсания характер на италианската политика. Ако това не стане, може да се приеме с референдум.
