Министерският съвет в четвъртък одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Европейската заповед за разследване (ЕЗР). Те ще позволят български съдебни органи да прецизират издаването и изпълнението Европейски заповеди за разследване като инструмент на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Това съобщиха от правителствената пресслужба.
Промените са продиктувани от спешната необходимост да се съобрази националното законодателство с решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 11 ноември 2021 г. по дело С- 852/19, Иван Гаванозов (Гаванозов II) и решение на Съда на ЕС от 16 декември 2021 г. по дело С- 724/19.
Според тълкуването на съда, в българското законодателство сега липсват механизми, чрез които засегнатите лица могат да оспорват пред съд в издаващата държава издаването на такава заповд. Както и законосъобразността и необходимостта от извършваните действия за събиране на доказателства, както и да искат подходящо обезщетение, в случай че тези действия са били разпоредени или изпълнени незаконно.
Така съдът на практика поставя под въпрос изобщо възможността български съдебни органи да издават ЕЗР. Неизпълнените, но издадени вече заповеди не следва да се изпълняват от държавата, до която са пратени.
С предложените промени ще бъде преодоляна практическата невъзможност български съдебни органи да издават или изпълняват ЕЗР като инструмент на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, което се основава на принципа на взаимно признаване на присъдите и съдебните решения.
Гарантират се ефективни правни средства по смисъла на чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи на лица, чиито лични и имуществени права са засегнати от незаконно и непропорционално разпореждане и/или изпълнение на действия за събиране на доказателства съгласно Наказателно-процесуалния кодекс. Включително правото им да поискат обезщетение за причинените им от тях вреди по реда на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Ще се гарантира и изпълнението на задълженията на България, произтичащи от Директива 2014/41/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. относно Европейска заповед за разследване по наказателноправни въпроси и от чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
