Ръководителят на Чечения Рамзан Кадиров предложи отмяна на президентските избори в Русия, които трябва да се проведат през 2024 г., за времетраенето на специална военна операция (СВО), както Русия официално нарича войната в Украйна.
Това той заяви по време на митинг по повод рождения ден на руския президент Владимир Путин в Грозни, предаде ТАСС.
“Искам да пожелая на президента здраве и дълголетие. Предлагам сега, когато тече СВО, единодушно да решим, че ще имаме един кандидат на изборите – Владимир Владимирович Путин. Или временно да отменим изборите, защото нямаме още един човек, който може да защити страната ни днес“, каза Кадиров.
Масов митинг се проведе в събота на централния площад в Грозни. Според властите в него са участвали до 25 хиляди души. Жителите на региона държаха транспаранти с портрети на Путин и лозунги: “ВВП е щитът и мечът на Русия!“, “Силен президент!“, “Силна Русия“, “Заедно като президент!”
Припомняме, че на 3 октомври стана ясно, че Путин може скоро да намекне, че ще участва в президентските избори в страната през 2024 г.
Това проправя пътя на шефа на Кремъл да остане на власт до 2030 г.
Според официални длъжностни лица като част от конференция през ноември Путин може да обяви, че ще участва в изборите през март догодина.
Има обаче и други сценарии за това какво може да направи руският лидер на конференцията, като окончателното решение зависи от него.
Путин, който наследи президентския пост от Борис Елцин в последния ден на 1999 г., се задържа начело на Русия по-дълго от всеки друг руски владетел след Йосиф Сталин, надминавайки дори 18-годишния мандат на Леонид Брежнев.
На 7 октомври Путин навърши 71 години.
Въпреки че редица дипломати и официални лица очакват той да остане на власт доживот, все още няма потвърждение за плановете му да се кандидатира на президентските избори през 2024 г.
Миналия месец Путин заяви, че ще обяви намеренията си едва след като парламентът свика президентските избори – по закон това трябва да се случи през декември.
По-рано говорителят на Кремъл Дмитрий Песков отбеляза, че ако Путин реши да се кандидатира, никой няма да може да се конкурира с него.
Въпреки че Путин може да няма конкуренция за гласове, бившият шпионин на КГБ е изправен пред най-сериозния набор от предизвикателства, с които се е сблъсквал който и да е ръководител на Кремъл, откакто Михаил Горбачов се бори с разпадащия се Съветски съюз преди близо четири десетилетия.
Бившият сепаратистки лидер Игор Гиркин, известен и с псевдонима си Стрелков, обяви в края на август кандидатурата си за президентските избори в Русия догодина.
“Смятам, че съм по-компетентен по военните въпроси от действащия президент и със сигурност по-компетентен от министъра на отбраната“, заяви Гиркин в Telegram. Според него президентът Владимир Путин е “твърде приятелски настроен“, а и е “воден за носа” не само от партньорите си на Запад и в Киев, но и от ръководителите на “нашите служби” за “сигурност, разузнавателни служби и военната промишленост“, заяви Гиркин.
Гиркин, за когото се твърди, че е близък до ултранационалистическия олигарх Константин Малофеев, беше арестуван през юли по обвинение в “подстрекаване към екстремизъм“. Според мярката му трябва да остане в ареста до средата на септември, а обвинението го заплашва с до 5 години затвор. По искане на прокуратурата обаче то бе засекретено.
Въпреки че Гиркин е явен поддръжник на руската военна кампания срещу Украйна, той се позиционира с критики към военното ръководство на Кремъл, с което поразително напомня за наскоро починалия лидер Евгений Пригожин. Не веднъж те самите са влизали в словесен сблъсък, като не са ясни много личните им отношения и връзки.
Игор Стрелков/Гиркин доби популярност като полеви командир на самопровъзгласилата се Донецка народна република (ДНР) през 2014 г., като се знае, че е бивш офицер от Федералната служба за сигурност (ФСБ). От години живее в Москва обаче, напускайки фронтовата линия в Украйна. Негово беше и едно от първите чути публично признания кои са т.нар. “зелени човечета” в Крим и за това как бе проведен референдума: “хората гласуваха масово за присъединяването към Русия, принудени от “дулата” на руските окупационни сили“
