Бях пак на Рила планина. Толкова красива и величествена е нашата родина. Сетих се за приказката, в която Господ раздавал земи на различните народи и като стигнал до българите, нямало нищо подходящо за тях, затова отчупил къс от рая“. Това сподели Кирил Петков.
“Честно, нито ми се ходи в Алпите, нито на Скалистите планини в Северна Америка (а съм бил и в курорти и на двете), като си имаме такива хубави планини тук в България“, посочи той.
“Един човек от групата, с която бях, си навехна крака. Дойдоха момчетата от планинската спасителна служба. Супер приятелски настроени, помогнаха веднага, отидохме до медицинския център в Боровец и там ни помогнаха, оказа се, че няма нищо счупено. Накрая хапнахме в едно от местните ресторантчета, в което ни дадоха и домашно направена лютеница. Нормални, земни хора, поговорихме си с всички“, разказа още съпредседателят на ПП.
“И се замислих – ако имаме наистина толкова хубаво място и много от хората ни са толкова сърдечни и истински, защо не съумяваме да си оправим държавата? В разговорите ми вчера се криеха част от отговорите:Загубили сме надежда, че от нас зависи. Хората от Самоков разказват как цели квартали били купени на последните избори и затова нямало смисъл въобще да се гласува. Въпреки че се възмущаваха от факта как “един дебелак иска да купи цялата държава.“, посочи Кирил Петков.
“Една госпожа разказа как целия си съзнателен живот се е надявала за подобряване на нещата, нищо не се е променило, и затова се изморила не просто да гласува, а се изморила да се надява. Сети се за няколко хубави неща, като пенсията на майка си, че се е вдигнала по наше време, и се радва, че ще може да отиде до Гърция това лято без да чака на опашки. Накрая на разговора ми направи комплимент, че съм бил земен човек и нямам нищо общо с това, което ме описват по медиите. Не знам дали събудих искрица надежда в нея отново, но ако това е станало в нашия разговор, много бих се радвал“, допълни той.
“Приели сме прекалено много неприемливи неща за част от нормалното. Друга дама, с която говорих, която просто дойде на нашата маса да ни поздрави, също ме впечатли. Със смях разказа история как знае Бойко какъв е хитрец и го знаела отпреди. Каза: “Не му ли омръзна да е на политическата сцена всичките тези години, пък и кой му вярва още.” Възмути се, че Пеевски сега раздавал много пари на своите кметове, и тя знаела, че това не са неговите пари, а са нашите общи, но пък я кефело, че “на този човек от нищо не му пука”, продължи Петков.
“После се заговорихме за делата, които ми предстоят (дамата се оказа адвокат), и разказа как всичко в съда можело да се купи, ако познаваш правилните хора. Аз споделих, че независимо какъв е рискът за мен, никога не бих платил на магистрат. А като разбра, че прокурорът, който са ми сложили да води моето дело, е Ангел Кънев, възкликна: “А, тези са те наредили, това е най-поръчковият прокурор.” Пожелахме си весели празници и тя си отиде обратно на масата”, заяви Петков.
“От този разговор останах с впечатлението, че като народ сме почнали да се примиряваме с прекалено много. Някакси е част от нормалното, че човекът, който иска да е следващият премиер, бил “голям хитрец”, че другият човек плащал на своите кметове с нашите пари, ама иначе бил ербап, че в съда можеш да си купуваш всичко, и е част от играта да те “нагласят с прокурор”, и това всичко е част от нашата действителност, която я приемаме за нормално. Така че ако мога да си пожелая нещо за следващата година, освен да сме живи и здрави да се радваме на красивата ни България, да си хапваме домашната лютеница, която е по-вкусна от всякакви вносни специализирани деликатеси, да променим всеки един от нас две неща: да намерим надеждата в себе си и да не губим мечтата си, че можем да си оправим държавата, и да не се примиряваме с непримирими неща в нашето ежедневие, да не плащаме на корумпирани хора от системата, да не сме доволни с хитреци и крадци да са ни начело на страната и да знаем, че всичко това зависи от всеки един от нас“, пожела си Кирил Петков.
