Международната общност и правителството на Полша трябва да се координират по-добре и да предоставят повече подкрепа директно на местните власти и благотворителни организации, помагащи на украинските бежанци в Полша, каза кметът на Варшава, цитиран от “Ройтерс”.
“Имаме нужда Европейския съюз и ООН да се намесят, за да създадат действително пълен координационен механизъм“, каза в интервю за “Ройтерс” Рафал Часковски, който е член на водещата опозиционна партия в Полша, Гражданската платформа в социалните мрежи.
Правителството трябва да поиска такава помощ, каза той, “и само тогава ще можем да се справим с мащаба на проблема“.
Варшава, заедно с други големи градове в Полша като Краков и Вроцлав, приеха хиляди бежанци, като населението на Варшава нарасна с около 15%, след като Русия нахлу в Украйна на 24 февруари.
Полша получи международна похвала за справянето си с бежанската криза, като почти 3 милиона души влязоха в страната за по-малко от два месеца.
Но Часковски, дългогодишен критик на управляващата националистическа партия “Право и справедливост” (ПиС), каза, че трябва да има по-добър канал за финансиране на онези, които са на първа линия на кризата.
“Нуждаем се от пряка помощ, защото няма стратегия от страна на правителството. Много от това, което виждате в Полша, се основава на импровизация“, каза Часковски.
През последните седмици броят на хората, пресичащи границата с Полша, е намалял значително, а броят на хората, които влизат в Украйна, се е увеличил. Рекордът от 142 300 души влезли в Полша бе поставен на 6 март.
Броят на хората, бягащи от войната в Украйна, надхвърли 5 милиона души. Това съобщи агенцията на ООН за бежанците, цитирана от “Ройтерс”.
Руската инвазия отприщи най-тежката бежанска криза в Европа от края на Втората световна война насам.
Тя предизвика масово разселване на хора през почти осемте седмици от своето начало, включително на над 7 милиона украинци в страната.
Данните на ООН сочат, че към днешна дата 5,03 милиона са избягали от Украйна.
В края на 2019 г. Часковски и група кметове от градове в Централна и Източна Европа, които бяха в опозиция на техните управляващи национални правителства, поискаха по-пряк достъп до фондовете на ЕС.
Тези кметове се смятат за по-проевропейски и либерални от съответните си национални правителства, някои от които влязоха в конфронтация с Брюксел относно правилата и стандартите на ЕС.
