Да се увеличи прагът на допустимите в ЕС нива според Маастрихтските критерии от 3% дефицит, основно изискване за влизане в еврозоната. Това настояха на пресконференция от най-големия синдикат у нас КНСБ.
Оказва се, времевият хоризонт на заявлението, не е случаен. Основният акцент – “да се позволява на такива държави, като България и Естония например, които имат изключително нисък дълг като процент от брутния вътрешен продукт, да могат да предоговорят това изискване. И го казваме сега, точно на финала на предизборната кампания, за да предизвикаме политическите партии, които ще правят бюджета, да кажат – какво мислят по въпроса“, отправи предизвикателство към политиците председателят на КНСБ Пламен Димитров.
Синдикалистът влезе и в дебрите на статистиката – експертите на синдиката изчислили, че ако не била спазвана нарочна фискална дисциплина, ограничаваща се в 3-те процента задлъжнялост, то БВП на глава на населението у нас щях да бъде вече 8500 евро.
“Ако запазим тези темпове, то ще ни трябват поне 50 години, за да стигнем темповете на растеж на ЕС“, продължи Димитров. Над 70% от страните в еврозоната пък надвишавали критерия от 3-процентов дефицит, не пропусна да отбележи той.
“Изследване на нашия институт показва, че умереният дефицит, при показване на добро съотношение на дълг към БВП – под 60%, без да се стига до задлъжняване на държавата, води само до добри резултати“, категоричен бе синдикалният шеф.
А поводът за подобно искане от страна на синдикатите – страни като Гърция вече повдигали въпроса, а “интересно защо” все още от Германия, стожер на финансовата дисциплина в европейското семейство, нямало отрицателна реакция.
Димитров обаче не се ангажира с конкретни параметри, с които да се увеличи дефицитът на държавата.
“Не говорим за някакви целеви нива, казваме, че дори и когато в момента изпълнихме критериите за дефицита, съотношението между него и БВП намалява, защото просто брутният продукт расте много бързо. Поради тази причина всички тези числа са съотносими, не говорим за дългосрочна бюджетна политика, а за такава, продължаваща няколко години“, уточни на въпрос Пламен Димитров.
