1069 лева е минималният праг, който трябва да получава един работещ в България към юни 2021, за да води нормален живот. Това заключват от КНСБ в своето регулярно 3-месечно изследване на потребителските цени и заплата за издръжка. Резултатите от това за периода април-юни бяха обявени на пресконференция в сградата на синдиката.
В определянето на т.нар. “заплата за издръжка” влизат разходите за храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт и съобщения, работно време и почивка. Не се отчитат разходи за алкохол и тютюневи изделия.
Прагът на бедност не е едно и също със заплатата за издръжка, категорично подчерта председателят на КНСБ Пламен Димитров.
От КНСБ отчитат ръста на средната работна заплата, която премина границата от 1500 лева. Това обаче далеч не значи, че половината работещи получават такива доходи.
“При средната работна заплата има дълбоки регионални различия. Тя е два пъти по-малка от средната във Видин и с около 300-400 лева по-висока в София. В същото време около 2/3 от българите получават по-малка от средната работна заплата. Половината работещи българи не достигат до нивата на заплатата за издръжка, а средната работна заплата е недостижима за повечето от хората“, изрично подчерта Димитров.
По думите му всеки, който работи под тези нужни за минимален стандарт нива, фактически е работещ беден. “Трудът трябва да вади от капана на бедността, но често не се получава така.”
Сектори като туризъм, хотелиерство, хазарт, въздушен транспорт са сред най-засегнатите от гледна точка наети лица спрямо същия период през изминалата 2020 г., отчита изследването на КНСБ. От друга страна расте заплащането в сектори като нефтопроизводство, информационни технологии и съобщения, информационни услуги и др.
Растат и цените на определени стоки – най-много на животинските и растителни масла, в конкретика олиото – 25%. Поскъпване има и при хляба и зърнените изделия с 2,2%, млечните продукти с 1,2% и др., сочат още данните на синдиката.
От КНСБ настояват – да се обвърже минималната работна заплата със заплатата за издръжка. Освен това те настояват за такива политики от страна на държавата, които да доведат до ръст на средната заплата с по 12-13% на година, като до 2025 година медианната заплата (т.е. тази, която получават половината работещи, а не средната работна заплата – бел. ред.), да мине нивата на заплатата за издръжка.
“КНСБ настоява минималната работна заплата нормативно да расте с поне 17-18% на година от 2022 до 2025 г., за да може да премине 1200 лева, като така фактически се изравни със заплатата за издръжка. С други думи няма да има работещи бедни“, посочи още Ангел Димитров.
