Днес Народното събрание гласува на две четения и без дебати ратификацията на споразумението за заем от 511 млн. евро, който българското правителство ще получи по програмата SURE от Европейската комисия. Това е първият заем, който България взема от ЕК откакто е в ЕС и е първият от планираната поредица кредити, които смята да получи по програмите за икономическо възстановяване и мерки, свързани с кризата породена от COVID-19.
Специално за сайтовете на “УебМедия Груп” от Министерствто на финансите направиха няколко важни пояснения относно заема. Той ни се предоставя по Европейския инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица при извънредни обстоятелства (SURE).
Според финансовото ведомство заемът, поискан от страната ни, е за допълване на националните усилия за преодоляване въздействието от избухването на COVID-19 и на социално-икономическите му последици за работниците и самостоятелно заетите лица.
Всъщност, истината е, че с този заем правителството желае да рефинансира бюджетните разходи от 1 млрд. лева, които е планирало да направи по програмата за намаляване на безработицата предизвикана от COVID-19. Точно по тази причина правителството ни е поискало и ЕК се съгласила по програмата SURE да ни бъде отпуснат заем от 511 000 000 евро. Това обаче е общия размер на парите.
Те ще ни се предоставят на траншове в зависимост от средствата, които правителството е похарчило по програми за борба с безработицата предизвикана от COVID-19. В поясненията на финансовото министерство за сайтовете на “УебМедия Груп” недвусмислено се казва: “Предвижда се средствата от заема, в съответствие с разчетите по Закона за държавния бюджет, да бъдат усвоени на два транша, до края на първото тримесечие на 2021 г.” Всеки един от тези траншове може да е със срок на погасяване до 15 години, като главницата ще се плаща в края на периода.
Все още няма конкретна яснота за цената, която България ще плаща по това финансиране от ЕК. А това е важно защото цената под формата на лихви директно влияе върху разходната част на държавния бюджет. В отговорите си до сайтовете на “УебМедия Груп” Министерството на финансите хвърля определена светлина по този въпрос. Посочено е че съгласно споразумението за заем по инструмента SURE лихвата се определя като фиксиран лихвен процент за всеки транш поотделно, който се изчислява въз основа на суаповия лихвен процент за съответния срок до падежа плюс надбавка, обвързан с цената на финансиране, получена от ЕК на капиталовите пазари. Прави се уточнението, че окончателните финансови условия на всеки транш ще стават ясни след приключване на финансовата трансакция и изпращане на “уведомление за потвърждение” от Комисията до България.
Когато става дума, за цената, по която ЕК набира средства, за да финансира с тях антикризисните си програми, от финансовото министерство припомнят, че до настоящия момент са проведени 3 трансакции по емитиране на облигации от ЕК.
“Резултатите от тези пласменти са, както следва:
- 20 октомври 2020 г. – двоен транш от 10 и 20-годишни облигации: 10 г. – обем 10 млрд. евро, лихвен купон 0% (доходност -0,238%); 20 г. – обем 7 млрд. евро, лихвен купон 0,1% (доходност 0,131%);
- 10 ноември 2020 г. – двоен транш от 5 и 30-годишни облигации: 5 г. – обем 8 млрд. евро, лихвен купон 0% (доходност -0,509%); 30 г. – обем 6 млрд. евро, лихвен купон 0,3% (доходност 0,317%).
- 24 ноември 2020 г. – 15-годишни книжа в обем 8,5 млрд. евро, лихвен купон 0% (доходност -0,102%).
Съпоставяйки постигнатите резултати от трансакцията по емитиране на еврооблигации на Република България на външните пазари на 15 септември 2020 г. на 10-годишни книжа с обем 1,25 млрд. евро, лихвен купон 0,375% (доходност до падеж 0,389%) и 30-годишните книжа с обем 1,25 млрд. евро, лихвен купон 1,375% (доходност до падеж 1,476%) и на постигнатата от Европейската комисия доходност, която представлява цената на набрания на международните пазари финансов ресурс, показва, че в 10-годишния матуритетен сегмент ЕК се финансира по-изгодно с 0,63 процентните пункта, а в 30-годишния сегмент – с 1,16 процентни пункта”, пишат експертите на финансовото ведомство.
На базата на предоставените от Министерството на финансите данни може да се направи обосновано предположение, че цената, която България ще трябва да плаща по заемите получени по програмата SURE би трябвало да се движи между 0.3% и 0.5% годишно. Тази цена би трябвало да е съотносима към всички петнадесет годишни заеми, които България договори с ЕК през 2021-а. За 10 годишните кредити цената за България през 2021-а би трябвало да е около 0%, за петгодишните да е отрицателна стойност, а за дългосрочните -20, 25 и 30 годишни заеми (ако вземем такива през 2021-а), да е по 1% годишно.
В ратифицираното от народното събрание споразумение по програмата SURE има посочени лихви, които се образуват от основния лихвен процент на ЕЦБ, който в момента е 0% и надбавка от 350 базисни точки или 3.5% годишно, което е много висока цена. Но от финансовото министерство уточниха, че това са лихви, които ще се начисляват при просрочие.
