*Коментар на журналиста Тодор Стефанов публикуван в днешния брой на вестник “Лична драма”.
От тук нататък се отказвам.
Отказвам се да си раздавам душата за хора, на които им е напълно безразлично съществувам ли или не.
Отказвам се да бъда част от фалшиви светове и да се възхищавам на фалшиви герои.
Отказвам се да се боря за изгубени каузи.
Отказвам се да се впиша някъде, където никога не ми е било мястото.
Отказвам се да имам очаквания и надежди за това някой друг да ми помогне да открия светлината в тунела.
Отказвам се да се разстройвам, заради чуждото пренебрежение и демонстративно отхвърляне.
Отказвам се да водя битки за приятелства, които изглеждат толкова едностранни.
Отказвам се да бъда само нечия опция и средство за убиване на време.
Отказвам се да търся уважение и одобрение там, където не мога да ги имам.
Отказвам се да се стремя към хора и идеи, които не са предназначени за мен.
Отказвам се от преследването и борбата с вятърни мелници.
Отказвам се от всичко онова, което повече ме разплаква, отколкото ме разсмива.
Отказвам се да правя безброй компромиси, за да запълвам липси.
Отказвам се от това да си затварям очите за чуждите действия, само защото думите, които чувам звучат прекрасно.
Оттук нататък се отказвам.
От разочарованието.
Тъгата.
Съжалението.
Неуместните надежди.
Сляпата вяра.
И започвам да живея истински.
