Депутатите от Комисията по конституционни въпроси в Народното събрание не се разбраха как точно да орежат функциите на президента при назначаването на служебно правителство. Засега ресорната парламентарна комисия иска да помисли повече за служебния кабинет и отложи гласуването на точката. Това стана ясно по време на заседанието на конституционна комисия, която обсъжда на второ гласуване промените в Конституцията.
Параграфът предвижда, че ако не се постигне съгласие за образуване на правителство, президентът след консултации с парламентарните групи и по предложение на служебния министър-председател назначава служебно правителство.
За служебен министър-председател се назначава измежду председателя на Народното събрание, председателя на Конституционния съд, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправителя на Българска народна банка (БНБ), председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник.
Когато в 7-дневен срок президентът не назначи Министерския съвет, предложен от определения служебен министър-председател, служебното правителство се избира от Народното събрание. Президентът насрочва избори за ново Народно събрание в срок до два месеца след назначаване на служебното правителство. В този случай Народното събрание не заседава в едномесечен срок преди произвеждане на изборите. Основна задача на служебното правителство е да организира честни и свободни избори. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон.
Народните представители обаче приеха и за президент да може да бъде избиран български гражданин по рождение, навършил 40 години, който няма друго гражданство, не е поставен под запрещение, не изтърпява наказание лишаване от свобода и е живял последните пет години в страната. Депутатите гласуваха с 6 гласа “За”, 3 гласа “против” и без въздържали се.
Депутатите се разбраха още за това Народното събрание да спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на регулаторните органи, които изцяло или частично се попълват от него, за да гарантира тяхната независимост.
Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон. Това стана ясно при заседанието на ресорната парламентарна комисия, която обсъжда на второ гласуване проекта за промени в Основния закон.
