България остава с високи нива на корупция. Това сочи Индекса за възприятие на корупцията за 2024 г., публикуван от международната организация “Прозрачност без граници”.
В тазгодишното издание на индекса България получава 43 точки, което е под критичния праг от 50 точки и сигнализира за сериозни предизвикателства в борбата с корупцията в страната. Според доклада повече от две трети от държавите по света получават резултат под 50, а средната глобална стойност на индекса остава непроменена – 43 точки. Дания отново оглавява класацията с 90 точки, докато държави като Сомалия (9), Венецуела (10) и Сирия (12) остават на дъното. В контекста на Европейския съюз България продължава да изостава в сравнение със средното ниво за стария континент, което остава около 62,33 точки.
Така с този резултат отново се нареждаме сред страните с високи нива на корупция в публичния сектор – резултат от дългогодишните фасадни усилия и законодателни промени в услуга на клептократски кръгове, под лозунга за въвеждане на европейски норми, посочват от организацията.
Според доклада чуждестранните инвестиции са на историческо дъно, а сериозният бизнес, който инвестира дългосрочно и има отговорността и силите да развива в положителна насока обществената среда в регионите, в които работи, напуска страната или обмисля да го направи. Причината за това е враждебната среда на повишаващи се самоцелни регулации и своеволия на администрацията, допълнена от деструктивния ефект на правната несигурност. Всичко това не позволява планиране и дългосрочни, устойчиви инвестиции.
Среда, в която данъчната тежест и планирането на разходите за труд са непредвидими дори в рамките на текущата година, а зависят от задкулисни политически договорки за удовлетворяване на видими и невидими клиентелистки интереси, прави бизнес средата отровна, изтъкват от “Прозрачност без граници” и добавят, че не може да се пренебрегне и фактът, че законността на последните избори в България са поставени под сериозни съмнение. Дори парламентарно представените политически сили поставят под съмнение законността на проведените избори до такава степен, че оставят окончателното решение в ръцете на Конституционния съд, чието становище е непредвидимо. Тази ситуация хвърля сянка и върху легитимността на политическата власт, която трябва да прави ключови реформи и назначения, посочва организацията.
“Прозрачност без граници” изтъква, че гражданското общество е подложено на последователни и все по-яростни атаки, които целят стигматизиране и заглушаване на гласовете, които настояват за прозрачни и отчетни институции, независима съдебна власт, спазване на правата на човека, подкрепа на уязвими групи, опазване на околната среда. Тези атаки идват включително от парламентарно представени политически сили, които неколкократно внасят в Народното събрание Законопроект за регистрация на чуждестранните агенти.
Изключително тревожен е и фактът, че индикатори, които обикновено показват висок резултат – тези свързани с нивото на демокрация – са се влошили с 4 пункта и то в рамките на една година.
Годишното изследване на конкурентоспособността на Института за развитие на управлението също показва рязко понижение на резултата на България – 7 пункта само за една година, което затвърждава тревожната негативна тенденция за влошаване в ключови области като управление, икономически резултати, бизнес ефективност и инфраструктура.
Докладът на “Прозрачност без граници” се фокусира и върху лошото влияние на корупцията върху климатичната криза и разкрива тревожната връзка между високите нива на корупция и забавянето на ефективните климатични политики – индексът подчертава, че милиарди долари, предназначени за финансиране на проекти свързани с климата, са изложени на риск от злоупотреби и кражби.
Освен това страната ни е част от редица европейски инициативи за справяне с климатичните промени и намаляване на въглеродния отпечатък. Средствата за екологични проекти идват основно от Фонда за справедлив преход на Европейския съюз чрез Плана за възстановяване и устойчивост, както и от национални фондове. Средствата са насочени предимно за подкрепа за енергийния преход, намаляване на зависимостта от изкопаеми горива и стимулиране на възобновяемите енергийни източници, но при планирането, наблюдението и разходването им липсва всякаква връзка с мерки за управление на корупционния риск.
Най-големите предизвикателства за страната остават борбата с безнаказаността, укрепването на институциите и повишаването на общественото доверие в управлението.
Асоциация “Прозрачност без граници” призовава българските институции да предприемат конкретни стъпки за засилване на антикорупционните политики, повишаване на отчетността на публичните средства и ефективно прилагане на законодателството срещу корупцията.
