Конституционният съд се произнесе с решение по конституционно дело №1/2024 г. касаещо промените в Конституцията, направени от предишното 49-то Народно събрание. От близо месец очакваното решение на Конституционния съд за промените в основния закон e обект на догадки и спекулации.
В заседанието днес са участвали всички конституционни съдии, въпреки повдигнатите въпроси до каква степен новият конституционен съдия Десислава Атанасова е редно да участва в гласуването, след като е била част от мнозинството, изготвило и гласувало промените в Конституцията в Народното събрание.
Делото бе образувано по искане на президента на Република България и на 48 народни представители и е за установяване на противоконституционност на промените в Конституцията, въведени със Закона за изменение и допълнение на Конституцията на Република България (обн. ДВ, бр. 106 от 22.12.2023 г.).
Съдът с решението си отменя като противоконституционни промените, касаещи съдебната система, а по отношение на орязаните правомощия на президента за служебното правителство и Народното събрание като постояннодействащ орган съдиите са гласували на почти две половини.
6 от 12-те конституционния съдии смятат, че тези норми са противоконституционни, но за да стане факт решението са нужни поне 7 гласа в КС. Също така КС е разделен и по отношение на разрешението хора с двойно гражданство да стават депутатите и министри.
Съдиите Павлина Панова, Мариана Карагьозова-Финкова, Таня Райковска, Атанас Семов, Янаки Стоилов и Соня Янкулова приемат, че тези промени са противоконституционни, а съдиите Константин Пенчев, Филип Димитров, Надежда Джелепова, Красимир Влахов, Борислав Белазелков и Десислава Атанасова приемат, че тези промени не са противоконституционни.
Решението на съда за отмяна на промените в съдебната система идва два дни след оповестяването на доклада на Европейската комисия, в който измененията бяха приветствани. Промените предвиждаха окончателното разделяне на Висшия съдебен съвет, нов начин за избиране на членовете му, по-малко правомощия за главния прокурор, както и по-кратки мандати за т.нар. трима големи – председателите на върховните съдилища и главния прокурор.
