Държавата отказва да опазва културното наследство на България. Националният институт за недвижимо културно наследство (НИКН) има едва 50 души администрация, издава 2000 становища за сгради годишно, но голяма част от тях не могат да бъдат изпълнени. Това обясни по време на пресконференция в БТА арх. Петър Петров, който е директор на НИНКН.
Той описа проблеми със сградите в големите градове – богати архитектурно, но масово сградите се оставят да бъдат разрушени. Изоставените сгради след време се изгарят. На къщи, на които собствениците са в чужбина, държавата и общината нямат никакви права, алармира Петров.
Той е провел срещи с новото правителство и направил предложения за преструктуриране на института и преминаване на делегиран бюджет, останали са без решение. Няма система за поддържане на културното ни наследство, категорични са от НИНКН.
От Института алармират, че около 400 ценни образци изчезват необратимо всяка година и процесът се ускорява въпреки задължението на държавата да опазва недвижимото наследство. Няма национална стратегия за това национално богатство, създавано в продължение на 6,5 хилядолетия по нашите земи. От 39 600 недвижими културни ценности едва 480 са защитени от унищожение.
Законът за културното наследство изисква да се оправят режимите на сградите, когато няма такива- становищата за сградите не са подкрепени със закон.
През последната година НИНКН полага отчаяни усилия да промени системата на опазване на културното наследство. За това са необходими спешни промени в закона, спешна актуализация на списъка на недвижимото културно наследство, нова структура на НИНКН и държавническо мислене за опазването и управлението на недвижимото културно наследство.
Междувременно, докато тече пресконференцията, от Министерството на културата изпратиха свое становище по проблема на НИНКН. От там уведомяват, че са увеличени с 30% средно заплатите на служителите в Националния институт за недвижимото културно наследство от 1 юли. Това от МК отчитат като “стъпка напред”.
“Изключително конкурентната среда на възнаграждения за качествени и обучени специалисти в областта на недвижимото културно наследство изискваше предприемането на тези мерки за предотвратяване на изтичане на експертиза и облекчаване на съгласувателните процедури за собствениците на сгради – недвижими културни ценности“, обясняват от министерството.
Арх. Петър Петров призна, че последната седмица водят разговори с представители на Министерство на културата. Обсъждани са три варианта, но няма решение за промени в Института.
Арх. Петров обясни, че всеки месец обмисля дали да си подаде оставката, но иска все пак да се стигне до някакви промени.
